Марко 5

1И преминаха отвъд езерото, в гадаринската страна. 2А като слезе от кораба, веднага Го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата. 3Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига, 4защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. 5И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите, той викаше и се посичаше с камъни. 6Но когато видя Иисус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони. 7И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи! 8Защото му казваше: Излез от човека, ти, нечисти душе. 9И Иисус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името. Защото сме мнозина. 10И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната. 11А там на бърдото пасеше голямо стадо свине. 12И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. 13Иисус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди – се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото. 14А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността. И жителите дойдоха да видят какво е станало. 15И като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен; и се уплашиха. 16И онези, които бяха видели всичко, им разказаха за станалото с обладания от демоните и за свинете. 17А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи. 18А като влизаше в кораба, този, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него. 19Той обаче не му разреши, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб. 20И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Иисус. И всички се чудеха. 21Когато Иисус пак премина с кораба на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото. 22Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му 23и много Му се молеше, казвайки: Дъщеричката ми е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. 24И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха. 25И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години 26и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше є станало по-зле, 27като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. 28Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 29И начаса кръвотечението є престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 30А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми? 31Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен? 32Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това. 33А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина. 34А Той є каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. 35Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? 36Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай. 37И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан. 38И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно. 39И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи. 40А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето. 41И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани! 42И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни. 43А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да є дадат да яде.

Currently Selected:

Марко 5: VBG

Highlight

Copy