Лука 12

1Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че едни други се тъпчеха, Той започна да говори на учениците Си: Преди всичко се пазете от фарисейския квас, който е лицемерие. 2Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае. 3Затова, каквото сте говорили в тъмно, ще се чуе на светло; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива. 4А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. 5Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте. 6Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога. 7Но на вас и космите на главата са всички преброени. Не се бойте, вие сте по-скъпи от много врабчета. 8И казвам ви: Всеки, който изповяда Мен пред хората, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели; 9но ако се отрече някой от Мен пред хората, ще бъде отречен и той пред Божиите ангели. 10И на всеки, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости. 11И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете. 12Защото Светият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете. 13И някой от множеството Му каза: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството. 14А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил да съдя или деля между вас? 15И им каза: Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. 16И им каза притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. 17И той размишляваше в себе си, като казваше: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си. 18И каза: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. 19И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели. 20А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде? 21Така става с този, който събира имот за себе си, а не е богат спрямо Бога. 22Каза още на учениците Си: Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си – какво ще ядете; нито за тялото си – какво ще облечете. 23Защото животът е повече от храната, и тялото – от облеклото. 24Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито склад, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-ценни сте вие от птиците! 25И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си? 26И така, ако и най-малкото нещо не можете да направите, защо се безпокоите за другото? 27Разгледайте кремовете как растат: не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях. 28И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци! 29И така, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не бъдете неспокойни; 30защото всичко това търсят народите на света; а вашият Отец знае, че се нуждаете от това. 31Но търсете (Божието) царство и (всичко) това ще ви се прибави. 32Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството. 33Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, непреходно съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец изяжда. 34Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 35Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви – запалени; 36и самите вие да приличате на хора, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа. 37Блажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи. 38И ако дойде на втора стража или на трета стража и ги намери така, блажени са онези слуги. 39Но това да знаете, че ако домакинът знаеше в кой час ще дойде крадецът, щеше да бди и не би оставил да му подкопаят къщата. 40Бъдете и вие готови; защото в час, когато не го мислите, Човешкият Син ще дойде. 41Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тази притча, или на всичките? 42Господ каза: И така, кой е онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, за да им дава навреме определената храна? 43Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така. 44Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. 45Но ако онзи слуга каже в сърцето си: Господарят ми се забави; и започне да бие слугите и слугините, да яде, да пие и да се напива, 46то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, който не знае, и като го посече, ще определи неговата участ с невярващите. 47И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е бил готов и не е постъпил по волята му, много ще бъде бит. 48А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква. 49Огън дойдох да хвърля на земята и как искам да се беше вече запалил! 50Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя, и колко се измъчвам, докато то се извърши! 51Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, – казвам ви, – а по-скоро разделение. 52Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени: трима против двама и двама против трима. 53Ще се разделят баща против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха си и снаха против свекърва си. 54Каза още на множествата: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали; и така става. 55И когато духа южен вятър, казвате: Ще стане жега; и става. 56Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да прецените, а това време как не знаете да прецените? 57А защо от само себе си не съдите кое е право? 58Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се освободиш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница. 59Казвам ти: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и най-последната лепта.

Currently Selected:

Лука 12: VBG

Highlight

Copy