Плач Еремиев 1

1Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд! 2Горчиво плаче нощем и сълзите є са по бузите є. Между всичките є любими няма кой да я утешава; всичките є приятели я предадоха, станаха є врагове. 3Юда се пресели от гнет и тежка робия. Живее между езичниците, не намира покой. Всичките му преследвачи го стигнаха сред притесненията. 4Тъжни са пътищата за Сион, защото никой не идва на празниците. Всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест. 5Противниците му взеха връх, враговете му благоденстват, защото ГОСПОД му нанесе скръб заради многото му престъпления. Дечицата му отидоха в плен пред противника. 6И побягна от сионската дъщеря цялото є великолепие. Първенците є станаха като елени, които не намират паша, и безсилни отидоха пред преследвача. 7В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички желани неща, които имаше от древни времена – сега, когато народът му падна в ръката на противника и няма кой да му помогне. Противниците го видяха, засмяха се на свършека му. 8Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова стана нечиста. Всички, които я почитаха, я презряха, защото видяха голотата є. И сама тя въздиша и се обръща назад. 9Нечистотата є е в полите є, тя не помисли за края си, затова изумително е паднала – няма кой да я утешава. Виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, защото врагът се възвеличава! 10Противникът е прострял ръката си върху всичките є желани неща – защото тя видя, че езичниците влязоха в светилището є, тези за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание. 11Целият народ въздиша, търси хляб; дадоха скъпоценностите си за храна, за да се върне животът им. Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание, защото съм унижена! 12Нехаете ли, всички минаващи по пътя? Погледнете и вижте – има ли страдание като моето страдание, което постигна мен, която ГОСПОД наскърби в деня на пламтящия Си гняв! 13От висините изпрати огън в костите ми и ги завладя, простря мрежа за краката ми, върна ме назад, направи ме пуста и безсилна цял ден. 14Ръката Му стегна ярема на престъпленията ми, те се сплетоха, стигнаха до шията ми. Той пречупи силата ми; Господ ме предаде в ръце и не мога да стана. 15Господ повали всичките силни мъже сред мен; свика против мен събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка лина на девицата, юдовата дъщеря. 16Заради това аз плача; окото ми, окото ми излива вода, защото е далеч от мен утешителят, който би върнал живота ми. Синовете ми загинаха, защото врагът надви. 17Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. ГОСПОД заповяда за Яков, притеснителите му да го обкръжат. Ерусалим стана между тях като отвратителен. 18Праведен е ГОСПОД, защото въстанах против заповедите Му. Слушайте, моля ви, всички народи, и вижте страданието ми! Девиците ми и младежите ми отидоха в плен. 19Повиках любимите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се върне животът им. 20Виж, ГОСПОДИ, защото съм в притеснение! Вътрешностите ми горят, сърцето ми се преобръща в мен, защото много се бунтувах. Навън мечът ме лиши от деца, вкъщи е смъртта. 21Чуха, че въздишам, нямам утешител. Всичките ми врагове чуха за нещастието ми и се зарадваха, че си го направил. Но Ти ще докараш прогласения от Теб ден, когато и те ще станат като мен. 22Нека дойде пред Теб цялата им злина и им направи, както направи на мен заради всичките ми престъпления – защото много са въздишките ми, и сърцето ми примира.

Currently Selected:

Плач Еремиев 1: VBG

Highlight

Copy