Йоан 12

1А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. 3Тогава Мария, като взе една литра#927 грама миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: 5Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните? 6А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея. 7Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение. 8Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам. 9И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвите. 10А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, 11защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус. 12На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим, 13взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил! 14А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано: 15„Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“ 16Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това. 17А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше. 18По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение. 19Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него. 20А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. 21Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус. 22Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус. 23А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. 24Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод. 25Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец. 27Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час. 28Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя! 29На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори. 30Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас. 31Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. 32И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. 33А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре. 34А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син? 35Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. 36Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях. 37Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; 38за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“ 39Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал: 40„Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“ 41Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. 42Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава. 44А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил. 45И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил. 46Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен. 47И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света. 48Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. 49Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. 50И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец.

Currently Selected:

Йоан 12: VBG

Highlight

Copy