Еремия 48
48
1За Моав. Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Горко на Нево, защото се опустоши! Посрами се, беше превзет Кириатаим; посрами се, беше сринат Мисгав. 2Няма вече хвалба за Моав; в Есевон замислиха зло против него: Елате да го изтребим, да не е народ! И ти, Мадмен, ще опустееш, ще те следва меч. 3Глас на писък от Оронаим – опустошение и голямо разрушение! 4Моав беше разрушен, децата му надигнаха писък. 5Защото по нанагорнището на Луит ще се изкачват с непрекъснат плач, а по нанадолнището на Оронаим се чу плачевен вик за разрушение. 6Бягайте, отървавайте живота си и бъдете като самотен храст в пустинята. 7Защото, поради това, че се уповаваше на делата си и на съкровищата си, и ти ще бъдеш хванат. И Хамос ще отиде в плен, свещениците и първенците му заедно с него. 8И ще дойде във всеки град опустошител, никой град няма да се избави. И долината ще погине и равнината ще бъде разорена, както каза ГОСПОД. 9Дайте криле на Моав, защото летейки ще избяга. И градовете му ще станат пустош без жител в тях. 10Проклет онзи, който върши небрежно делото ГОСПОДНО и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв! 11Моав е бил безгрижен от младостта си, почивал е като вино на дрождите си; не е бил изпразван от съд в съд, не е ходил в плен. Затова вкусът му е останал в него и уханието му не се е променило. 12Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще разкъсат меховете му. 13И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами израилевият дом за Ветил, на който се уповаваха. 14Как казвате: Ние сме силни мъже, мъже храбри за война? 15Моав беше опустошен, врагове се накачиха по градовете му, а отбраните му младежи паднаха за клане, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му. 16Гибелта на Моав скоро ще дойде и злото му бърза много. 17Оплаквайте го всички, които сте около него, и всички, които знаете името му! Кажете: Как се строши силната тояга и славният жезъл! 18Слез от славата, живей в жажда, жителко, дъще девонска, защото опустошителят на Моав се изкачи против теб, разруши крепостите ти. 19Застани на пътя и наблюдавай, жителко на Ароир. Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала. Кажи: Какво стана? 20Моав се посрами, защото е опустошен. Ридай и викай: Известете в Арнон, че Моав беше запустен! 21Присъда сполетя равнинната земя, Олон и Яса, и Мефаат, 22и Девон, и Нево, и Вет-Дивлатаим, 23Кириатаим, Вет-Гамул, и Вет-Маон, 24и Кариот, и Восора, и всичките градове на моавската земя, далечните и близките. 25Отсече се рогът на Моав и мишцата му се строши, заявява ГОСПОД. 26Напийте го, защото против ГОСПОДА се превъзнесе, за да се валя Моав в бълвоча си, да стане за присмех и той. 27Защото, не ти ли беше Израил за присмех? Или беше намерен сред крадци, че колкото пъти говориш за него, потреперваш от отвращение? 28Напуснете градовете и живейте в скалите, моавски жители, и бъдете като гълъбица, която свива гнездо по ръба на зейналата пропаст. 29Чухме за гордостта на Моав – много е горд – за високомерието му и гордостта му, и надутостта му, и надигането на сърцето му. 30Аз зная неговото беснеене, заявява ГОСПОД, и неговата нищожност; нищожно постъпваха. 31Затова ще заридая за Моав и ще извикам за целия Моав; жалее се за мъжете на Кир-Арес. 32Повече от плача на Язир ще плача за теб, лоза на Севма! Клонките ти преминаха морето, стигнаха до морето на Язир. Опустошител връхлетя плодовете ти и гроздобера ти. 33И веселието и радостта се отнеха от плодородното поле и от моавската земя. И спрях виното от линовете, не се тъпче грозде с радостен вик; силният вик не е радостен вик. 34От писъка на Есевон до Елеала, до Яса нададоха глас, от Сигор до Оронаим, до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим пресъхнаха. 35И ще премахна от Моав, заявява ГОСПОД, онзи, който се изкачва на високото място и кади на боговете си. 36Затова сърцето ми звучи за Моав като флейта и сърцето ми звучи като флейта за мъжете на Кир-Арес – защото богатството, което придоби, погина, 37защото всяка глава е плешива и всяка брада е обръсната, по всичките ръце има нарязвания, а на слабините – вретище. 38По всичките къщни покриви на Моав и по улиците му всички ридаят, защото строших Моав като нежелан съд, заявява ГОСПОД. 39Как се съкруши! – ридаят. Как Моав обърна гръб от срам! И Моав ще бъде за подигравка и ужас на всички около него. 40Защото така казва ГОСПОД: Ето, като орел ще лети и ще разпростре крилете си над Моав. 41Градовете са превзети, крепостите – завладени. И сърцата на силните мъже на Моав ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки. 42И Моав ще се унищожи да не бъде народ, защото против ГОСПОДА се превъзнесе. 43Страх и яма, и примка върху теб, жителю на Моав, заявява ГОСПОД. 44Който избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него, върху Моав, годината на наказанието му, заявява ГОСПОД. 45Под сянката на Есевон застанаха безсилни бягащите, защото огън излезе от Есевон и пламък отсред Сион и погълна края на Моав и темето на метежниците. 46Горко ти Моаве! Погина народът на Хамос, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти са пленници. 47Но Аз ще върна Моав от плен в последните дни, заявява ГОСПОД.
Дотук присъдата на Моав.
Currently Selected:
Еремия 48: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
