Еклесиаст 2

1Казах аз в сърцето си: Ела сега, ще те изпитам с веселие; затова, наслаждавай се на добро! И ето, и това беше суета. 2Казах за смеха: Лудост е! – и за веселието: Какво постига то? 3Реших в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми ме водеше в мъдрост, и да удържа безумието, докато видя кое е доброто за човешките синове да го вършат под небето през всичките дни на живота си. 4Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя, 5направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета. 6Направих си водоеми, от които да поливам растящата гора от дървета. 7Купих слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми. Имах и стада от едър и дребен добитък, повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. 8Събрах си и сребро, и злато, и съкровища на царе и страни. Събрах си също певци и певици, и насладите на човешките синове – всякакви изобилни великолепия. 9Така станах велик и превъзходен повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Също и мъдростта ми ми остана. 10И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд. 11И разгледах всичките си дела, които ръцете ми бяха извършили, и труда, в който се трудих, работейки, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето. 12Тогава се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво ще направи човек, който идва след царя? – Това, което е вече направено. 13Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината. 14Очите на мъдрия са в главата му, а безумният ходи в тъмнина. Но познах също, че една участ ги постига всичките. 15Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета. 16Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? – Като безумния! 17Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър. 18И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен. 19И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета. 20Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето. 21Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло. 22Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето? 23Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета. 24Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка. 25Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен – Бог? 26Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър.

Currently Selected:

Еклесиаст 2: VBG

Highlight

Copy