Деяния 23

1И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. 2А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. 3Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят? 4А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на народа си.“ 6А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите! 7И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели. 8Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете. 9И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел? 10И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта. 11И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. 12И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел. 13Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души. 14Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел. 15И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием. 16Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел. 17Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо. 18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Затворникът Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при теб, защото имало да ти каже нещо. 19А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш? 20А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, уж че искат да разпитат по-подробно за него. 21Но ти не се съгласявай, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат, нито да пият, докато не го убият; и сега са готови, като чакат твоето обещание. 22И така, хилядникът остави младежа да си отиде, като му поръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това! 23Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта. 24Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс. 25Той написа и писмо, което имаше следното съдържание: 26От Клавдий Лисий до негово превъзходителство, управителя Феликс: Поздрав! 27Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин. 28И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, го заведох долу, пред техния Синедрион; 29и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон, нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови. 30И понеже ми беше съобщено, че юдеите организират засада срещу този човек, веднага го изпратих при теб, като поръчах и на обвинителите му да изкажат обвиненията си против него пред теб. (Остани със здраве.) 31И така, войниците според дадената им заповед взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида. 32И на другия ден оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта. 33А конниците, като влязоха в Кесария, връчиха писмото на управителя и му представиха Павел. 34А когато го прочете, го попита от коя област е, и като разбра, че е от Киликия, каза: 35Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.

Currently Selected:

Деяния 23: VBG

Highlight

Copy