1 Царе 1
1
1Имаше един човек от Раматаим-Софим, от хълмистата земя на Ефрем, и името му беше Елкана, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суф, ефратец. 2И той имаше две жени; името на едната беше Анна, а името на другата – Фенина. Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца. 3А този човек всяка година се изкачваше от града си, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Войнствата в Сило. А двамата синове на Илий – Офний и Финеес – бяха свещеници на ГОСПОДА там. 4И в деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките є синове и дъщери; 5а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна; но ГОСПОД беше затворил утробата є. 6А съперницата є я дразнеше много, за да я наскърбява, защото ГОСПОД беше затворил утробата є. 7И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше. 8А мъжът є Елкана є каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина? 9Тогава Анна стана, след като ядоха и пиха в Сило. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на вратата на ГОСПОДНИЯ храм. 10И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. 11И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му! 12И докато тя продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий наблюдаваше устата є. 13А Анна говореше в сърцето си, само устните є се движеха, а гласът є не се чуваше. Затова Илий я помисли за пияна. 14И Илий є каза: Докога ще си пияна? Откажи се от виното си! 15А Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм жена с наскърбен дух. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, а излях душата си пред ГОСПОДА. 16Не считай слугинята си за негодна жена, защото от голямата си мъка и от скръбта си говорих досега. 17Тогава Илий отговори и каза: Иди си с мир; и нека Израилевият Бог изпълни молбата ти, която си отправила към Него. 18А тя каза: Нека слугинята ти намери благоволение в очите ти! И жената отиде по пътя си и яде и лицето є вече не беше скръбно. 19И те станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, и се върнаха, и дойдоха у дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и ГОСПОД си я спомни. 20И на определеното време, след като забременя, Анна роди син и го нарече Самуил#Чут от Бога, или: Бог чува, като каза: Защото го измолих от ГОСПОДА. 21И Елкана се изкачи с целия си дом, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и обрека си. 22Но Анна не се изкачи, защото каза на мъжа си: Нека не идвам, докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да остане там завинаги. 23И мъжът є Елкана є каза: Направи, каквото ти се вижда добре. Остани, докато го отбиеш. Само ГОСПОД да утвърди словото Си! И жената остана и кърми сина си, докато го отби. 24А когато го отби, го взе със себе си, заедно с три юнеца, една ефа брашно и един мех вино, и го донесе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко. 25И заклаха юнеца и донесоха детето при Илий. 26И тя каза: О, господарю мой! Жива душата ти, господарю мой; аз съм жената, която беше застанала тук, до теб, и се молеше на ГОСПОДА. 27За това дете се молех и ГОСПОД изпълни молбата ми, която отправих към Него. 28Затова и аз го посветих2 на ГОСПОДА; докато е жив, ще бъде посветен#букв.: даден назаем на ГОСПОДА. И се поклониха там на ГОСПОДА.
Currently Selected:
1 Царе 1: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
