1 Коринтяни 9

1Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? 2Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа. 3Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази: 4Нямаме ли и ние право да ядем и да пием? 5Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа? 6Или само аз и Варнава нямаме право да не работим? 7Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото? 9Защото в Мойсеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог, 10или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. 11Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното? 12Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос. 13Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма, и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара? 14Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми. 16Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам. 17Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. 18Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието. 19Защото, въпреки че съм свободен от всички хора, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора. 20За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон – въпреки че сам аз не съм под закон – за да спечеля онези, които са под закон; 21на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон – въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос – за да спечеля онези, които нямат закон; 22за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. 23И това правя заради благовестието – за да участвам и аз в него. 24Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите. 25А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; 27а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.

Currently Selected:

1 Коринтяни 9: VBG

Highlight

Copy