Трета книга на Ездра 12
12
ГЛАВА 12.
1 Когато лъвът говореше на орела тия думи, аз видях,
2че не се явяваше вече главата, останала заедно с четирите крила, които бяха преминали към нея и се издигаха, за да царуват, но царството на които беше слабо и пълно с размирици.
3И видях: и ето, те изчезнаха, и цялото тяло на орела изгаряше, – и ужас обзе земята, и аз от безпокойство, изумение и от голям страх се събудих и казах на духа си:
4„ето, ти ми причини това чрез твоето изследване пътищата на Всевишния.
5Ето, сърцето ми още трепери и духът ми твърде изнемогна, и в мен не остана сила от големия страх, който ме порази в тая нощ.
6Ще се помоля, прочее, сега на Всевишния, да ме подкрепи докрай“.
7И казах: „Владико Господи! ако съм придобил благодат пред Твоите очи, ако си ме намерил по-праведен от мнозина, и ако моята молитва наистина е достигнала до Твоето лице, –
8подкрепи ме и покажи на мене, Твоя раб, значението на това страшно видение, за да успокоя напълно душата си;
9защото Ти ме счете за достоен да ми покажеш последните времена“. И Той ми каза:
10„значението на това видение е такова:
11орелът, който ти видя да се издига от морето, е царството, що бе показано във видение на Даниила, твоя брат;
12но нему не бе разяснено онова, което сега Аз ти разяснявам.
13Ето, настъпват дни, когато ще се издигне на земята царство по-страшно от всички царства, които са били пред него.
14В него ще царуват – един след други – дванайсет царе.
15Вторият от тях ще начене да царува и ще удържи властта по-дълго време, отколкото другите дванайсет.
16Такова е значението на дванайсетте крила, които ти видя.
17А дето чу говорещ глас, що изхождаше не от главите на орела, но от средата на тялото му,
18това означава, че след времето на това царство ще произлязат не малки разпри, и царството ще се изложи на опасност да пропадне; но то няма да падне тогава, и ще се възстанови в първичното си състояние.
19А дето видя осем малки подкрилни пера, съединени с крилата, това означава,
20че в царството ще се издигнат осем царе, чиито времена ще бъдат леки и годините скоротечни, и двама от тях ще загинат.
21Кога начене да наближава средното време, четирима ще се запазят до онова време, когато бъде близо краят му, а двама ще се запазят до края.
22А дето видя три глави почиващи, това означава,
23че в последните дни на царството Всевишният ще въздигне три царства и ще им подчини много други, – и те ще владеят над земята и над нейните обитатели
24с по-голямо притеснение, отколкото всички, що са били преди тях; затова те са и наречени глави на орела,
25защото тъкмо те ще довършат беззаконията му и ще му турят край.
26А дето видя, че голямата глава повече се не явява, това означава, че един от царете ще умре на постелката си, и то с мъки,
27а другите двама меч ще погълне:
28мечът на едногото ще погълне оногова, който е с него, но и той след време от меч ще умре.
29А дето видя, че двете подкрилни пера преминаха към главата, що бе отдясно,
30това са ония, които Всевишният е запазил до края на царството, сиреч, оскъдното и препълнено с безпокойства царство.
31Лъвът, който ти видя да излиза от гората с рев, да говори на орела и да го изобличава в неговите неправди с всичките му думи, които ти чу,
32това е Помазаникът, запазен от Всевишния до края против тях и против нечестията им, Който ще ги изобличи и ще им представи техните притеснения.
33Той ще ги изправи пред съда на живите и, след като ги изобличи, ще ги накаже.
34По Своето милосърдие Той ще избави остатъка от Моя народ – ония, които са се запазили в Моите предели, и ще ги зарадва, докле настане краят – съдният ден, за който ти бях казал отначало.
35Такъв е сънят, който ти видя, и такова е значението му.
36Само ти бе достоен да знаеш тая тайна на Всевишния.
37Всичко това, що видя, напиши на книга и остави на скрито място;
38и научи на него мъдрите от народа си, чиито сърца намериш способни да възприемат и да пазят тия тайни.
39А ти остани тука още седем дена, за да ти се покаже онова, което ще бъде угодно на Всевишния да ти покаже“. И си отиде от мене.
40Когато, след като изминаха седемте дена, целият народ чул, че аз не съм се върнал в града, събраха се всички от малко до голямо и, като дойдоха при мене, казаха ми:
41„с какво прегрешихме против тебе? и с какво те обидихме, та ни остави и седиш на това място?
42От целия народ само ти ни остана като грозд от лоза, като светило на тъмно място и като пристанище и кораб, избавен от буря.
43Нима са малко бедите, които ни постигнаха?
44Ако ни оставиш, по-добре щеше да бъде за нас да бяхме изгорели, когато горя Сион,
45защото ние не сме по-добри от ония, които там измряха“. И плакаха те с висок глас. Като им отговарях, аз казах:
46„надявай се, Израилю, и не скърби, доме Иаковов,
47защото Всевишният ви помни, и Силният не ви е забравил в бедите.
48И аз не съм ви оставил и не съм си отишъл от вас, но дойдох на това място да се помоля за разорения Сион и да прося милосърдие за унизената ваша светиня.
49Сега нека всеки отиде у дома си, и аз ще дойда при вас след тия дни“.
50И народът си отиде в града, както му казах.
51Аз пък останах на полето седем дена, както ми беше заповядано, и се хранех през тия дни само с полски цветя, и тревата ми беше храна.
Currently Selected:
Трета книга на Ездра 12: СИ
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016