В очакване на РождествоПример

Радост 

Няма по-голяма радост от радостта от откритието. 

“Току-що открих този нов ресторант” 

“Току-що открих това ново телевизионно шоу!”

“Току-що открих тази нова група!”

“Тъкмо открих, че имам допълнително време за отпуск!” 

“Тъкмо разбрах, че съм имал богат роднина, който ми е оставил милиони долари в наследство!”

Много е вероятно радостта да е най-дълбокият, най-общ мотиватор за всички хора открай време. Стигаме много далеч заради радостта, заради щастието. Когато откриеш нещо наистина добро, няма как да не реагираш. Сякаш изважда нещо от теб. Този момент на откритие, това спонтанно секундно потръпване от наслада от нещо наистина добро — това е радост. 

Често пропускаме радостта заради едно нещо: страха. 

Историята на Рождество е история за нещо истински добро, а какво става когато приемем Бог и повярваме в словото Му всред страховете си: ние откриваме радостта и тази радост принася хвала.  

Лука 2:8-20

“…имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.” 

Овчарите бяха сред първите, които чуха Благата вест. Нямаше нищо специално в тях. Те бяха на работа. Обстановката беше обикновена. Тези детайли са важни. 

Бог идва при теб, там където си. Той не иска от теб да се преобличаш. Той не ти дава адрес на другия край на света, където можеш да го намериш. Той намира теб. Той идва точно на мястото, където е най-малко вероятно да отиде. 

И когато Той дойде, ти го знаеш. 

Лука 2:9

“И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.”

Няма никакво съмнение, когато някой се намира в Божието присъствие. Има едно свързано с това състояние: страх. Божията слава и страхът на човека са взаимосвързани. 

Ние бягаме от страха като от чума, и има защо. Кой иска да се страхува? Но нашата неприязън към страха си има своето нежелано последствие. 

Нашата неприязън ни е направила глухи към посланието, което се озвучава чрез нашия страх. Отбягваме страха си, но така пропускаме радостта. 

Лука 2:10a

“Но ангелът им рече: “Не бойте се…”

Страхът, ако не друго, ни прави да присъстваме тук и сега. Кара ни да сме нащрек в сегашния момент. Например когато чуеш стряскащ звук, когато най-малко го очакваш. Внезапно целият си в слух. 

Често се опитваме да се скрием от страховете си, да притръпнем към тях или се опитваме да предвидим всеки възможен сценарий, да контролираме всеки възможен детайл с цел да смекчим страха си. Но какво ако Бог ни дава тези страхове, за да изостри вниманието ни, да ни помогне да слушаме?  

Виждаш ли, когато слушаме Бог всред страховете си, посланието е прекрасно: Не бой се. 

Лука 2:10

“…защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.”

Радостта не се състои само във факта, че няма от какво да се боим — радостта е в това да видим как нашето най-добро желание, желанието надминаващо всички желания, се е сбъднало. 

Ето! Има Блага вест, на която трябва да си свидетел! И когато това стане, ще се зарадваш много! 

Лука 2:11

“Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.”  

Ето! Бог е тук. Той е дошъл да те спаси веднъж и завинаги. Дошъл е да изпълни обещанието си. Дните на злото са преброени. Скръбта ще престане. Справедливостта най-накрая ще настане. Няма вече да има страх. Когато забравиш, Той ще ти припомни. Не е нужно да се обясняваш. Не трябва да отговаряш за греховете си. Решителната дума, която си чакал да чуеш цял живот, най-накрая е била изречена. 

Великата радост на света е тук. 

Но изглежда по-различно, отколкото очакваш. 

Лука 2:12

“И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.”

Не е в палат. 

Не е бляскаво, не е голямо. 

Не е на витрината на мола. 

Не е в по-голямата къща или в по-хубавата кола.  

Не е в напразното обещание за издигане по социалната стълбица. 

Не е в предполагаемия живот-мечта на богатите и известните. 

Не е дори в собствените ти жалки опити да си добър човек. 

Малко е и е лесно да се пропусне. 

Скрито е на най-неочакваното място. 

Там, в яслата, лежи цялата радост, за която си се осмелил да се надяваш. 

Лука 2:15-16

Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: “Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви.” И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. 

След като видяха, овчарите поеха риск. Те заложиха нещо за тези вести. 

Тук става трудно за нас. 

Съвременния маркетинг си играе с нашето желание за радост през цялото време. Умовете ни се пълнят с лъжливи обещания: “Повярвай в тази мода, в това взаимоотношение, тази кариера, този нов телефон, този политически водач, този нов метод за възпитание на децата… и ще имаш радост!” 

И така ние се връзваме. Отново и отново ние влагаме прекалено много в прекалено малко обещание и ни подвеждат. Харчим състояние и в замяна получаваме съвсем малко. Получаваме нашия политически водач и не след дълго все още усещаме, че нещо липсва. Нищо чудно, че ни е толкова трудно да чуем Благата вест. Нищо чудно, че сме недоверчиви. 

Но не трябва да се съмняваме в Бог. Неговото слово няма да ни подведе. Неговото слово ни “благовестява голяма радост.” Това са новини относно едно събитие. 

Когато заложим живота си на тази Блага вест, това чудесно откритие, намираме голяма радост. И тази радост поражда нещо в нас: хвала. 

Лука 2:20

“ И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бог за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано. ”

Радостта винаги предшества хвалебствията. Дори и при по-малките радости, като вкусно ястие, не можеш да не изразиш гласно насладата си. “Мммммм! Това е вкусно!” Колко повече тази превъзходна радост ще произведе хвала в нас? 

Това Рождество не се бой да повярваш в Бог и в словото Му точно там, където се намираш, сред страховете си. Виж тази добра вест и открий Великата Радост! Поеми този риск и вложи всичко в него. 

Няма да те подведе. В своята радост ще преливаш с хваление. 

...

Молитва:

Боже, въпреки че ме е страх, помогни ми да повярвам в словото Ти. Помогни ми да открия Радост. 

Практическа част: 

Направи си списък с пътите, когато си влагал прекалено много в прекалено маловажни неща. Помоли Бог да ти помогне аткивно да се вслушваш в Благата вест и да не се боиш. 

——————————