Кой е Исус?Пример

Исус е приятел на грешниците

Кафенето по време на обяд не винаги е най-приветливото място.

Храненето може да бъде възможност за приобщаване или изолиране на хора. Храненето може да съдейства за издигане на бариери или за тяхното разрушаване. Човекът или хората с които обядваш много често са показател за това, кого приемаш.

Храненето по времето на Исус разказва същата история. 

Религиозните лидери често критикуваха Исус заради хората, с които Той седеше на трапезата, защото в тяхната култура, храната беше символ на приятелство и приемане; затова те бяха изненадани, когато Исус се хранеше заедно с грешни, объркани хора, които сякаш бяха далеч от Бог. 

Когато книжниците фарисеи видяха, че Той яде с "грешниците" и бирниците, те попитаха учениците Му: "Защо яде и пие с бирниците и грешниците?" (ст. 16).

Но Исус им отговори по следния начин: "не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (ст. 17).

Част от идентичността на Исус беше репутацията Му, че е "приятел на грешниците". 

Ако си представиш Божието царство като празненство, фарисеите биха поканили на него само тези, които са социално приемливи, морално приетите граждани, които пазят закона и изглеждат много религиозни. 

От друга страна, Исус кани всички. Без значение колко лоши неща си сторил или колко си объркан - ти си един от поканените на Божието празненство заради връзката ти с Него. На масата Му ще се намери място за бунтовниците и законопрестъпниците.

Това разгневи фарисеите, тъй като те смятаха, че святостта, моралната чистота и правилното поведение водят до връзка с Бог. Но Исус знаеше, че святостта или праведния живот са резултат от връзката с Бог. 

С други думи: вместо да се промениш преди Бог да те възлюби, Исус те кани да повярваш, че Бог те обича и Неговата любов може да те промени. Исус не започва с начина на живот; Той започва с Божията любов, знаейки, че с времето тя ще промени нашия характер и живот. 

Чрез Исус Бог ни кани да Му принадлежим преди да вярваме или преди да постъпваме добре, защото поканата ни за Божието празненство не се основава на нашата доброта, а на Неговата благодат. 

Трапезата на Исус разказва история за Божията милост и приемане на всички хора, каквито и да са те. 

Чудя се, каква ли история разказва нашата трапеза?