Елисей: Приказка за една абсурдна вяраПример

Историята на Елисей започва в 3 Царе 19:14-21, където Бог казва на Илия да помаже Елисей за пророка, който ще го замести. В пасажа, който четем, Илия намира Елисей да оре с два вола и веднага хвърля мантията си върху Елисей като покана да го последва. Елисей веднага се подчинява, изгаря плуга си, сготвя воловете и дава на приятелите си да ядат. Елисей показва абсурдно посвещение към Илия. Той не губи никакво време да се подчини. Не се отдели, за да си даде време да помисли по въпроса. Той не написа списък с плюсове и минуси. Не го игра на сигурно. Той веднага каза да на Божият призив чрез Илия. Абсурдното посвещение на Елисей показва, че цената да следваме Бог е голяма, но цената да не го следваме е още по-голяма. Още повече, посвещението на Елисей беше пълно. Той изгори плуга си, заколи воловете си и остави семейното наследство зад себе си. Остави всичко, което познаваше и обичаше зад себе си. Елисей ни показа, че за да вървиш към съдбата си, трябва да си тръгнеш от сигурността си. Посвещението ти към Бог пълно и незабавно ли е като това на Елисей? От каква сигурност може да се наложи да си тръгнеш, за да вървиш към съдбата си?