Притчите на ИсусПример

ЗЛИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ

Както много от другите притчи, и тази е основно, за това как откликваме. Ще приемем ли Божиите намерения за живота си или ще отхвърлим Неговите пратеници, избирайки собствената си воля и намерения? Живеем ли продуктивно, за да "принасяме плод" пред Бога в отговор на това, че ни е благословил с привилегията да Му служим? Тази притча обаче ни напомня, че привилегията да живеем в заветна връзка с Бог, върви ръка за ръка и с определени отговорности.

Също така е много важно да се запитаме как се отнасяме с Божиите пратеници в нашия живот. Въпреки че Бог може да ни говори чрез ангели, сънища и видения, в хода на историята Неговият основен метод за общуване е бил чрез хора. Божият народ непрестанно е отхвърлял пророците в полза на своите собствени разбирания и желания. Ние също можем да бъдем склонни да отхвърляме хората около себе си, които говорят Божията истина в живота ни по абсолютно същите причини. Приятелите ни, семейството ни, членовете на църквата ни и църковните ни водачи не са призовани да приемат всяко наше поведение за правилно. Не, ако те наистина обичат Исус и нас, ще ни конфронтират и поправят, за да бъдем повече като Христос.

Как откликваш, когато Бог се опита да те насърчи или поправи чрез останалите, чрез Святия Дух или чрез Словото Си? С приемане и смирение, като внимателно обмисляш думите им, или с инат и непреклонност, решен твърдо да останеш в своите си пътища?