Притчите на ИсусПример

ПЛЕВЕЛИТЕ МЕЖДУ ЖИТОТО, СОРТИРАНЕТО НА РИБАТА

И двете притчи ни показват, че посещението на църква, дори и това да трае цял живот, не винаги се равнява на обновено сърце и взаимоотношение с Исус. Следователно, трябва да изпитаме сърцата си, за да бъдем сигурни, че ние разчитаме на Христос, а не на нашето "християнство" за нашето спасение.


Някога улавял ли си се да казваш неща като "О, аз винаги съм бил християнин" или "О, аз винаги съм ходил на църква", когато някой те попита за твоето свидетелство? Твоето знание на писанията ли е по-важно от взаимоотношението ти с Христос? Успокояваш ли се с това, че не нарушаваш правилата за сметка на растежа ти в желанието за святост? Опитваш ли се просто да "останеш спасен" вместо да правиш ученици и да напредваш в Божието царство“?


Тези притчи не са извинение за това да заобикаляме, когато има ясен и очевиден грях в църквата. Църковните водачи трябва да адресират такъв в живота на членовете на църквата. Вместо обаче да ставаме духовни детективи и да следваме каузата за намиране на "плевелите" в нашата църква и църквите около нас, ние трябва да изпитваме собствените си сърца, за да видим дали някакви плевели не растат в самите нас!