Границите едно към едноПример

Ние имаме отговорност „към” и „за”

Имаме отговорност към другите и за себе си. „Един другиму теготите си носете”, казва Галатяни 6:2 „и така изпълнявайте Христовия закон.” Този стих показва нашата отговорност един към друг.

Много пъти другите имат „теготи“, които са твърде големи за носене. Те нямат достатъчно сили, ресурси или знания, за да поемат товара, и имат нужда от помощ. Отричайки се от себе си, за да правим за другите това, което те не могат да направят за себе си, е демонстрация на саможертвената любов на Христос. Това направи Христос за нас. Той направи това, което ние не можехме да направим за себе си; Той ни спаси. Това означава да имаш отговорност „към”.

От друга страна, Галатяни 6:5 казва: „защото всеки има да носи своя си товар.“ Всеки има отговорности, които само той или тя може да носи. Тези неща са наш собствен „товар“, за който трябва да поемаме отговорност ежедневно и с който да работим. Никой не може да направи определени неща вместо нас. Трябва да поемем отговорност за определени аспекти от живота, които са наш собствен „товар“.

Гръцките думи за тегота и товар ни дават по-добра представа за значението на тези текстове. Гръцката дума за тегота означава „прекомерно бреме“ или бреме, което е толкова тежко, че ни свлича надолу. Тези бремена са като огромни камъни. Те могат да ни смажат. Не би трябвало да се очаква от нас да носим огромен камък сами! Той би прекършил гърба ни. Нуждаем се от помощ с камъните – в онези времена на криза и трагедия в живота ни.

За разлика от това, гръцката дума за товар означава „корабен товар“ или „тежестта на ежедневния труд“. Тази дума описва ежедневните неща, които всички ние трябва да правим. Тези товари са като раници. Раниците могат да се носят. От нас се очаква да носим своите. От нас се очаква да се справяме със собствените си чувства, нагласи и поведение, както и с отговорностите, които Бог е дал на всеки един от нас, въпреки че това изисква усилие.

Проблемите възникват, когато хората се държат така, сякаш техните „камъни“ са ежедневни товари и отказват помощ, или сякаш техните „ежедневни товари“ са камъни, които не би трябвало да носят. Резултатите от тези два случая са или непрестанна болка, или безотговорност.

За да не заседнем в болката или да станем безотговорни, е много важно да определим какво означава „аз“, къде е моята граница на отговорност и къде започва тази на някого другиго.