Срещите в днешно времеПример

Как да излизаме на срещи

Преди няколко години посетих Гранд Каньон и се разхождах навътре из каньона, за да видя един водопад. Докато вървях по протежението на река Колорадо, срещнах млада двойка, която отиваше към същия водопад. Те ме поканиха да се присъединя към тях, но аз си помислих, че ще ме забавят. Бързайки напред, започнах да си мисля, че съм пропуснал водопада. В паниката се покатерих нагоре по една скала и изплаших един елен, при което паднах назад и се прекатурих надолу по каменистия каньон. Докато лежах там, чух звука на падаща вода. Последвах този шум и видях, че двойката вече беше пристигнала преди мен. Те се наслаждаваха на обяда си в подножието на водопада.

Разказвам тази история, за да илюстрирам действителността: двойката и аз знаехме нашата дестинация, но аз поех по по-несигурния, не толкова дълъг маршрут, за да стигна там. Това е картина на връзките в днешно време. Хората намират любов всеки ден. И все пак пътуването отнема значително повече време — много хора не се омъжват/женят докато не минат тридесетте. За предишните поколения пътеките бяха по-ясни, но сега ние бродим през пустошта без оборудване, без водач и с половин мюсли блокче. Справяме се, но доста се очукваме по пътя.

Правилата при срещите са станали двусмислени и неясни. Една връзка трябва да се асоциира с думи като забавна, вълнуваща, и приповдигаща. Но много често, думите, които чувам да се свързват с нея са тъжна, изтощителна, и стресираща. Аз искам за моите млади приятели едно по-добро пътуване. И такова пътуване е възможно! Пътят към любовта може да бъде болезнен, но има начин, по който да се навигира, така че да се избегне ненужната болка.

Голяма част от болката днес е причинена от липсата на целенасочен процес при срещите. Забележи, че казах процес — думата съдържа в себе си движение. Връзките трябва да бъдат поредица от действия насочени към предопределен край. Те не са положение, в което си стоиш без никаква цел и посока. Предназначението им е да бъдат процес на оценяване, който има една крайна точка — дестинация, наречена брак.

Процесът се характеризира с принципи, които са непреходни и се коренят в естеството и любовта на Бог. Забележи, че ги наричам принципи, а не стъпки. При стъпките би било по-лесно — само следваш инструкциите и ще бъдеш щастливо женен/омъжена. При връзките нещата не се получават така, защото те са твърде динамични. Една връзка прилича повече на плаване през океана, отколкото на сглобяване на някакъв продукт. Стъпките няма да проработят, когато прекосяваш океана с лодка. Не можеш да получиш конкретни указания, защото обкръжението е динамично. Кой знае на каква буря ще се натъкнеш по пътя?

Принципите обаче могат да ти спасят живота в открито море. Ако знаеш как да се ориентираш по звездите или как да използваш компас, или как да навигираш по карта, това може да те заведе до отправната точка. По същия начин, принципите при срещите могат да помогнат на хората да се справят с всяко едно предизвикателство, което изникне. Тази информация ще те отведе от бреговете на необвързаността до пристанището на брака.

Следването на принципите, които ще покрия в следващите две четения, ще изисква пълното ти внимание. Ще е необходима работа. Но тази работа ще се превърне в приключение (макар и с рискове), което си заслужава усилията. Тези ръководни принципи — ако ги приложиш в твоята динамична среда на срещи — ще те водят безопасно през бурните води на една връзка.

Въпроси за размисъл

Какви думи асоциираш със срещите? Какви са очакванията ти от една връзка? Каква е нагласата ти?

Какво означава една връзка да е процес? Какви действия се включват в това да участваш истински в процеса? Каква е дестинацията ти в това пътуване? Ако не се интересуваш от брак, какви са вариантите ти да имаш здравословни връзки?

Върху какви умения трябва да работиш, за да бъдеш успешен в една връзка? Как се определяш по отношение на слушането, наблюдаването и оценяването на хората, които срещнеш? Как може този процес да бъде едно приключение?