Борба и Победа: Какво Бог казва, че имамПример

Аз имам вечно наследство

По време на Олимпийските игри в Сидни през 2000 година, американките защитавали титлата си като шампиони в щафетното бягане 4 х 100 м. и били фаворити отново да защитят успеха си. Но по време на състезанието едното от предаванията било извършено непохватно и така завършили трети.

По време на Олимпийските игри през 2004 година, те били готови да си възвърнат титлата на най-добър отбор. Те буквално пробягали първата част от състезанието по-бързо отколкото общото им печелившо време четири години по-рано. Да, обаче ги дисквалифицирали, защото си предали щафета извън пътеката за бягане.

Отново се разминали с шанса за реванш, когато на Олимпийските игри през 2008 година изпуснали щафета, което попречило на американския женски щафетен отбор да състезава за медал за първи път от 48 години.

Колко е важно само нещо да бъде предадено правилно! Наследството е като щафетата в щафетно бягане. Всяко поколение бяга колкото се може по-бързо, и когато времето е правилно, предават щафетата на следващите. Понякога тази щафета представлява пари или земни притежания. А понякога тя представлява нещо много повече.

Апостол Павел описва на Тимотей предаването на щафетата по следния начин: „ Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе." (2 Тимотей 1:5)

Когато ние приемем Исус, получаваме „щафетата" на вярата. С тази щафета ние приемаме Неговото страдание и наследството на вечността, което е било „предавано" през поколенията.

И сега, бягайки за Него, ние търсим да „предадем щафетата" на следващия бегач. Точно както направили и американските състезателки по щафетно бягане, когато най-накрая успели да възвърнат мястото си на почетнана стълбица, спечелвайки златен медал на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година. Всяка от бегачките се състезавала отлично и предала/приела щафетата безпогрешно, с което установили световен рекорд от 40:82 секунди, който все още стои неподобрен до днес!

Апостол Павел ни напомня, че земните награди са само временни, но че нашето „наследство", което е нашата истинска „награда" ще трае вечно: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен." (1 Коринтяни 9:24,25)

Приложение: Приеми своя венец. Приеми своето наследство...и го предай нататък!