Доверие, старание, почивкаПример

Работи усилено

Досега разглеждахме противопоставянето, което ние като християни трябва да преодолеем, между доверяването на Бог и нашите лични усилия, за да успяваме в избраната от нас работа. Както видяхме вчера, Соломон излага определена последователност, за да ръководи нашето виждане по темата, започвайки с поверяването на нашата работа на Господ (Притчи 16:3). В стих 9 на същата глава Соломон ни подканя да се трудим усилено, казвайки: "Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ насочва стъпките му".

Да, Бог ни е призовал да се доверяваме на Него, но Той също така благосклонно ни е дал разум, за да планираме и действаме сами. Веднъж поверили работата си на Господа, ние сме призовани да се трудим, да работим "от сърце, като за Господа" (Колосяни 3:23).

Опасявам се, че твърде често ние християните се фокусираме прекалено много или върху доверието, или върху усилията ни. Някои християни използват фразата "чакам на Господа" като разрешително за небиблейски мързел, докато други се трудят толкова здраво, че се разболяват физически, духовно и емоционало. Красотата в Притчи 16:9 е в това, че ясно благославя равновесието между тези две истини. Да, ние трябва да признаваме, че "ГОСПОД насочва стъпките ни", но също така, че е правилно и добро за нас да "начертаваме пътя си", да проектираме, строим, да създаваме модели, да развиваме, да рисуваме, да обновяваме, да пишем, да рекламираме и да продаваме.

Нашият усърден труд е един от основните начини, чрез които да обичаме ближния си и да служим на света. Спомни си, че трудът съществуваше още преди Падението в Едемската градина. Работата в своята същност е нещо добро, създадено от Бог да разкрие Неговия характер, да покаже любов и служение на другите хора. Поради тази причина, амбицията ни за усилена работа, може да бъде нещо добро. Но както ще видим в утрешното ни последно посвещение от този план, само когато нашите усилия са придружени от доверие в Бог, само тогава ще намерим и истинска почивка.