Призван да творишПример

Дж. Р. Р. Толкин

Дори вече да сме направили своя избор да гледаме на работата си като на жертвоготовен отклик на призива на нашия Създател, продължаваме да живеем в свят, който постоянно воюва срещу нашето решение. Ако желаем да творим ефективно за Божията слава и за доброто на другите, а не за собствената си известност и благосъстояние, трябва, съгласно думите на апостол Павел: "да не се съобразяваме с този свят, но да се преобразяваме чрез обновяването на ума си." Но как се постига това на практика? Както Дж. Р. Р. Толкин ни показва, да бъдеш част от общност на други творци християни е изключително важно.

Всеки почитател на Толкин знае, че авторът е имал страст към дърветата. Едно сутрин той се събудил и открил, че любимото му дърво пред дома му било отсечено по необясними причини от негов съсед. Толкин бил много наскърбен, тъй като според него съдбата, която сполетяла дървото, представлявала онова, от което той се страхувал по отношение на своето "вътрешно дърво" - Властелинът на пръстените. Толкин прекарал десетилетия, работейки върху онова, за което се надявал, че ще бъде върховното постижение в кариерата му, но с настъпването на Втората световна война в Европа, проектът осезаемо се забавил. С надвисналата опасност от британско нападение, Толкин все повече се отчайвал, че както се случило с дървото, животът му можело да бъде прекратен внезапно, а с него и житейската му творба.

За щастие, Толкин се бил обградил с група от християни, които му помагали да обновява ума си и да държи перспективата си за вечността на фокус. Този кръг от приятели, известни като "Съветниците", бил съставен от мъже, които споделяли любовта на Толкин към Бога и литературата, като към него се числял и К. С. Луис. В продължение на две десетилетия тази група се събирала в една оксфордска кръчма, наречена Орелът и детето (която може да бъде посетена и днес). По време на една такава среща Толкин заговорил за отсеченото дърво и своя страх, че същата съдба може да споходи и Властелинът на пръстените.

Именно Съветниците насърчили Толкин да продължи с работата си, като същевременно му напомнили, че дори неговото произведение-шедьовър никога да не бъде завършено, самият акт на покорство и вярност спрямо Божия призив има вечна стойност. Всички знаем края на историята: Толкин продължил да пише с помощта на тази вечна перспектива и Властелинът на пръстените се превърнал в един от най-продаваните романи на всички времена.

Без редовното общение с други вярващи, които да обновяват перспективата си за вечността един на друг, Толкин вероятно никога нямало да завърши Властелинът на пръстените, а Луис - Хрониките на Нарния. Докато творим в този свят, ни е нужно редовно общуване с нашите братя и сестри в Христа, за да обновяваме ума си и постоянно да "отправяме взор не към видимото, а към невидимото" (2 Коринтяни 4:18).