БЕЗГРАНИЧНА ЛЮБОВПример

ОТ МОМЕНТА НА ОСЪЗНАВАНЕ ДО ЗАВРЪЩАНЕТО У ДОМА

Това е любимият ми момент в тази история. Докато младият мъж крачеше към дома , той си мислеше и се боеше от момента, в който ще застане очи в очи с баща си. Той не знаеше как да отговори на въпроса какво се случи с всичките пари, които бе получил. Междувременно баща му стоеше на вратата на дома си с очи насочени към пътя. Всеки ден той стоеше там, гледайки, желаейки, чакайки, надявайки се, че един ден синът му ще се върне. Един ден, той видя как силуетът на сина му се появи на хоризонта и не може да се сдържи. Той скочи и се завтече към сина си, за да го посрещне. „ ... А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше“ ( Лука 15:20).

Каква прекрасна картина на примирие, приемане, прошка и съчувствие. Бащата не беше разгневен или осъдителен. Той не беше огорчен или отмъстителен. Вместо това той изпитваше дълбоко съчувствие към детето, което обичаше. Той не го упрекна, не го наказа и не го изпрати да живее със слугите. Както всеки ден, стоейки в кочината, този млад мъж мечтаеше да се върне у дома, така неговия баща стоеше на вратата на дома си и мислеше за сина си, чакаше го да се прибере у дома.