Когато е трудно да обичаш

Любовта е една от най-често срещаните теми в текстове, книги, песни и др. Повечето от нас биха били експерти, тъй като това е толкова позната концепция. Обаче, това е една от най-обсъжданите и писани теми, защото е една от концепциите, с които повечето от нас имат най-много конфликти, съмнения и истории за радост и болка.

Като личност винаги съм билa смятанa за човек, който обича лесно. Имала съм обаче моменти, в които любовта се е превръщала в едно от най-големите предизвикателства.

Любовта е една от причините за установяване на връзки; липсата на любов е често срещана причина за развалени отношения. Как стигаме до там?

Отговорът е, че любовта предполага даване. В Божието слово намираме един от най-известните стихове, който казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.“ Йоан 3:16 VBG

Когато Бог възлюби света, Той ДАДЕ своя единствен Син. По природа сме склонни да мислим за нашето благополучие, комфорт и полза. Нашият фокус се превръща в интроспективен подход (към себе си) и ние губим от поглед същността на любовта.

Любовта ДАВА, което означава, че нашият фокус е насочен към другите. Любовта дава въпреки обстоятелствата; любовта дава въпреки конфликтите и любовта продължава въпреки раните.

Бог не е имал нужда да даде своя Син, но е искал осезаемо да демонстрира любовта си към нас. Като Негово творение, ние не сме направили нищо, за да спечелим любовта Му; Той ни е обичал. Той не ни обича само след като сме достигнали определено ниво на зрялост, за да Го приемем. Той е дал Своя ЕДИНСТВЕН Син, за да ни покаже огромната си любов към нас.

Когато бях предизвикана да обичам онези, които ме нараниха, си спомням, че Бог ме накара да се моля за тези хора, както се молим за тези, които обичаме дълбоко. Молех се за тях, за семейството им, за работата им, за финансите им, за тяхното благополучие, за тяхното емоционално и духовно здраве. Гледната ми точка към тях се промени изцяло, защото Бог ми позволи да видя, че не става въпрос за това дали са достойни да получат любов или не, а че всички ние се нуждаем от нея. За съжаление, поради болката, ние отказваме да даваме или да получаваме любов. Всеки, дори тези, които ни нараняват, са уязвими и имат нужда някой да ги обича.

Непрекъснато сме призовавани да даваме, да обичаме, без да очакваме, че тези, които са донесли болка в живота ни, ще се променят, но сигурни, че нашата любов може да повлияе на живота им.

Днес искам да те предизвикам умишлено да отделиш 3 минути, за да се помолиш за живота на хората, които са те наранявали, и да плачеш за тях, както би направил за онези, които са лесни за обичане. Помоли Бог да посрещне техните нужди, викай за чудеса и викай да видиш Исус проявен в живота им. Сигурна съм, че когато завършиш тази молитва, ще можеш да ги видиш по различен начин; ще можеш да разбереш, че любовта е станала осезаема в сърцето ти и ще бъдеш трансформиран, за да трансформираш хората около теб.