Наръчник с инструменти за цял животПример

Изкушението винаги е битка между сега и по-късно

“които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.” (2 Коринтяни 4:18 VBG).

Рядко оценяваме ценностите си или поставяме под въпрос възприятията си, докато не изпаднем в криза. След като изпитаме дълбока болка, започваме да проучваме на какво основаваме живота си. Независимо дали става дума за материализъм, за това да се чувстваме добре или да изглеждаме добре, ние инстинктивно осъзнаваме, че трябва да има нещо повече.

Ето защо е толкова критично да се запитаме - преди да сме затънали в болка - какво ще устои?

Нашата култура ни насърчава да правим точно обратното. Нашето общество цени тук и сега. Утре няма значение. Следващата година няма значение. Хиляда години след днес нямат значение. Вечността и Небето нямат значение. Живей за деня.

Но Библията казва нещо различно в 1 Йоаново 2:17: “И светът преминава, и неговите похоти, но който върши Божията воля, пребъдва до века.” (VBG).

Помисли какво се случва, когато сме изкушавани. Изкушението не е просто битка между добро и лошо или кое е най-добро и кое не е най-добро.

Изкушението винаги е битка между сега или по-късно. Ще направя ли каквото Бог казва и ще се насладя на предимствата по-късно, или ще направя това, което искам и ще се насладя на предимствата сега?

Библията ни учи на “които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.” (2 Коринтяни 4:18 VBG).