...вчера, днес и завинагиПример

Медната змия

В тази история, както често в Стария завет, израиляните негодуват срещу Бога, това води до тежки последствия (отровни змии), те се обръщат към Бог за помощ и Той ги избавя.

Вместо да „махне змиите“ обаче (според молбата на народа), Бог им дава лек и го поставя на високо, където всеки може да го види.

Понякога има трудни ситуации и ни боли – това сякаш е неизбежно. Но изходният път също е там, на най-високото място – ако не го виждаме, често просто го търсим в грешната посока.

Къде гледаме обикновено, когато ни боли? Може би към раната –да я почовъркаме, да сложим лепенка... или пък към това, което ни е наранило – към змията, дето ни е ухапала и сега само да ми падне... или към другите хора около нас – нали те често могат да ни помогнат (освен, разбира се, когато те също са ухапани и не знаят какво да правят)...

Къде казва Бог на израиляните да погледнат? Откъде всъщност идва изцелението им? Къде можем да погледнем ние, когато сме в трудности?