Преживей приятелство с БогПример

Пустинята на душата

От сега докато стигнеш до небето суровите реалности на живота ще поставят под въпрос причините ти да вярваш в Бог. Ти ще се проваляш, а понякога и другите ще те разочароват. Планове ще се провалят. Врати ще се затварят, без да има индикация, че ще се отворят отново. Понякога обстоятелствата няма и да мръднат в твоя полза, а някои хора може никога да не се променят. Може да си в сезон на чакане или може би в сезон на съкрушаване. Ако това остане твоя реалност достатъчно дълго време, тогава може да се обезвериш, а вярата ти да прегори.

Това е пустинята на душата.

За Израилтяните от Изход Синайската пустиня не беше разходка по живописна пътека от сочна зеленина, със залез, който би могъл да заснемеш за Instagram. Не, пустинята беше ужасяваща пустош, с малко вероятни шансове за оцеляване. Беше негостоприемен район с мъчителна жега и пусти земи. Би било трудно да подхранваш мечта там и още по-трудно да намериш цел.

Пустинята на душата не е по-различно място. Когато се намираш в нея, ти пътуваш по терена на обезсърчението. Когато откриеш, че си скитник, малцина, ако изобщо има такива, ще разберат напълно твоето пътуване. Ще опознаеш повече болката, отколкото напредъка; объркването, вместо визията.

Някои казват, че болката те прави по-силен, но това е безсмислена баналност, за някой, чиито сили са изстискани докато се скита. Може да си човек, който естествено е сигурен в себе си, но в пустинята може да се срещнеш с тревожна несигурност. Нещо още по-лошо, няма да си сигурен кога ще свърши.

Възлюбени Скитнико, ами ако крайната цел на пустинята не е да те направи по-добър или да стигнеш някъде? Въпреки че освещението наистина може да бъде страничен продукт от този сезон, през който си ходил в пустинята, болката от пътуването не е просто жестоко средство за постигане на тази цел. По-скоро целта на пустинята е да познаеш Присъствието на Бог - а едно интимно, автентично и пламенно приятелство с Него е наградата.

Книгата Изход казва: "Господ говори с Мойсей лице в лице, както човек говори с приятел" (33:11). Какво би означавало за теб да чувстваш, че Бог е твой приятел?