Не съм добреПример

Назад в библейските времена, модерните водопроводи са били доста далеч. Това означава, че е нямало един бърз, лесен сутрешен душ, или пускане на кранчето за чаша вода. Вместо това, повечето градове са разчитали на местните кладенци. Всяка сутрин представител на всяка къща е слизал при кладенеца и е наливал в кофа вода, толкова колкото му е било възможно да носи и да я занесе на домашните си. След това е трябвало да запазят тази вода докато наистина са имали реална нужда от нея. В противен случай, е трябвало отново да се отиде до кладенеца.

Това означава, че хората в дните на Исус е трябвало да бъдат много по-придирчиви, когато е трябвало да използват водата. Вероятно това е било доста досадно. Те са живели в горещ климат, пътували са много и всеки от тях е имал редица от физически натоварващи задължения. Много често хората са били жадни, но е трябвало да внимават колко често пият вода.

И така, може да си представите защо думите на Исус в днешните пасажи така са развълнували тълпата. Вода, която да направи така, че никога повече да не ожаднявате? Кой не би искал?!

Само че Исус не говори за физическата вода. Той говори за нещо много по-дълбоко и много по-важно - той говори за надеждата, която щеше да им предложи. За повечето от нас, надеждата е нещо, което лесно губим. Ние сме притеснени и стресирани, и се чувстваме така, сякаш нашата надежда си е отишла. Но Исус ни казва, че една глътка от неговата надежда е достатъчна, за да не ожаднеете никога вече.