Раздай всичко… и го получи обратноПример

Трайно наследство

Въпросите са различни според различните етапи от живота. В нашите двадесет години сме склонни да питаме: „За кого ще се оженя и каква ще бъде кариерата ми?“ През тридесетте започваме да се питаме: „Как мога да се утвърдя в кариерата си и как ще се развият децата ми?“

По време на четиридесетте започваме да се питаме: „Това ли е работата, която наистина исках, и защо животът е толкова труден? През петдесетте започваме да гледаме както назад, така и напред: „Как се развих до сега и какво важно ще направя през следващите двадесет и пет години?“

През шестдесетте си задаваме по-прости въпроси като: „Ще издържи ли здравето ми и кога ще видя внуците си?“ Към седемдесетте наистина започваме да поглеждаме назад и да се питаме: „Струваше ли си всичко това и някой ще си спомни ли?“

На осемдесет години е много вероятно притежанията ни да блестят по-малко. От друга страна, нещата, които ни доставят голяма радост, са нематериалните:

• Телефонно обаждане от приятел
• Докосването на ръката на твоя съпруг/съпруга
• Тиха разходка, наблюдавайки Божието творение
• Присъствието на твоите деца
• Смехът на твоите внуци

Смешното във въпросите на живота е, че тези, които задаваме в края, са тези, с които е трябвало да започнем. Трудно е да създадем смислен живот, без да обмисляме края си: на какво се надяваме, за какво мечтаем, що се отнася до живота ни, семейството ни, децата ни?

Надявам се, че някои от въпросите, които отлагаме – за нашата смъртност, за нашето чувство за смисъл и успех – можем да започнем да разглеждаме точно сега. И че ще открием, че не говорим за край, а за трайно наследство.

Приложение: Как изглежда успехът за теб? Ще изглежда ли успехът различно, когато си в края на живота си?