Библейска представа за социална промянаПример
Да предоставим себе си
В днешния пасаж (Марк 6:35-36), ситуацията, в която се намират учениците, е много подобна на ситуацията, в която много от нас се озовават в ходенето си с Исус.
Изтощени от цялата работа, съпътстваща следването на Исус, и от прислужване на хора, учениците искаха почивка. И внезапно, малкото им време за отдих бе прекъснато от събирането на едно голямо множество хора, които, без съмнение, имаха много нужди.
С настъпването на вечерта, учениците бяха обезпокоени, че тълпата изобщо няма намерение да си ходи, въпреки че мястото е пусто и няма никаква храна. Инстинктивно, първото нещо, което им хрумна, беше да помолят Исус да отпрати тълпата. Нищо не можеше да се направи.
Често и ние искаме да направим същото с тези, чиито нужди надхвърлят нашия капацитет да ги посрещнем. Склонни сме да се фокусираме върху проблемите вместо върху възможностите. Също като учениците, и ние сме склонни да прехвърлим разрешаването на проблема изцяло на Исус, вместо да се допитаме до Него как бихме могли да работим заедно. Много от молитвите ни са по-скоро като молбата на учениците—Исусе, моля Те, махни тази отговорност от плещите ни!
Помисли върху това:
Без Божията вярност, би ни било трудно да свързваме двата края без надежда животът ни някога да се промени. Но Божието Слово е всадено в сърцата на тези, които вярват, и ни е дало глада да работим заедно, за да видим трансформиращата сила на Бог.
Учениците имаха ограничени ресурси, но въпреки това Исус ги преумножи, за да нахрани едно огромно множество от хора. С какви ресурси разполагаш ти, които Бог би могъл да преумножи и да използва за благословение на общността, от която си част? Може да не става дума само за материални ресурси, а за способности или време.
В днешния пасаж (Марк 6:35-36), ситуацията, в която се намират учениците, е много подобна на ситуацията, в която много от нас се озовават в ходенето си с Исус.
Изтощени от цялата работа, съпътстваща следването на Исус, и от прислужване на хора, учениците искаха почивка. И внезапно, малкото им време за отдих бе прекъснато от събирането на едно голямо множество хора, които, без съмнение, имаха много нужди.
С настъпването на вечерта, учениците бяха обезпокоени, че тълпата изобщо няма намерение да си ходи, въпреки че мястото е пусто и няма никаква храна. Инстинктивно, първото нещо, което им хрумна, беше да помолят Исус да отпрати тълпата. Нищо не можеше да се направи.
Често и ние искаме да направим същото с тези, чиито нужди надхвърлят нашия капацитет да ги посрещнем. Склонни сме да се фокусираме върху проблемите вместо върху възможностите. Също като учениците, и ние сме склонни да прехвърлим разрешаването на проблема изцяло на Исус, вместо да се допитаме до Него как бихме могли да работим заедно. Много от молитвите ни са по-скоро като молбата на учениците—Исусе, моля Те, махни тази отговорност от плещите ни!
Помисли върху това:
Без Божията вярност, би ни било трудно да свързваме двата края без надежда животът ни някога да се промени. Но Божието Слово е всадено в сърцата на тези, които вярват, и ни е дало глада да работим заедно, за да видим трансформиращата сила на Бог.
Учениците имаха ограничени ресурси, но въпреки това Исус ги преумножи, за да нахрани едно огромно множество от хора. С какви ресурси разполагаш ти, които Бог би могъл да преумножи и да използва за благословение на общността, от която си част? Може да не става дума само за материални ресурси, а за способности или време.
Писанието
Относно този план
Много групи християни са загрижени относно посрещането или на духовни, или на физически нужди. Какви трябва да бъдат приоритетите ни като християни? На какво може да ни научи Библията по този въпрос?
More
Бихме искали да благодарим на Tearfund за предоставянето на този план. За повече информация, моля посетете: http://www.tearfund.org/yv