Не се задоволявай със сигурнотоПример

Без повече извинения

Повечето хора, които се борят да преодолеят страховете си, са се сблъскали с толкова голямо разочарование, че всяка тяхна мечта е заразена от токсичното безпокойство да не се провалят. Когато в ума ти се блъскат възможностите „какво ще стане, ако“, не остава място за вяра. Ако живееш очаквайки възможно най-лошия изход, все едно живееш в клетка - това не е свобода. С течение на времето ще разбереш разликата между това да пазиш сърцето си и да го ограничаваш. Ще се научиш да спреш да се ограничаваш от добрите неща, които Бог е обещал на всички, които живеят според Неговото намерение.

Ти, приятелю, няма да се примиряваш с живот, продиктуван от несигурност или предишен опит. Ти имаш достъп до сила, която е в състояние да работи в теб, за да те освободи от всяко умствено и емоционално робство, което е успяло да те убеди, че не е по силите ти да имаш по-добър живот. Не можем едновременно да използваме тази сила и да продължаваме с извиненията. Сърцето, умът и ръцете ти трябва да са свободни, за да поемат всичко, което ти предстои.

Изхвърлянето на извиненията изисква дисциплина, която трябва да практикуваме в нашите мисли, комуникация и действия. Има място само за език, който заявява: Ще го направя! Растем тогава, когато позволим на личните опитности да ни променят. Можеш да създадеш нов модел и да продължиш напред с решителност, както никога досега, но трябва да научиш какво те е спирало в миналото. Ако предизвикателството да се излекуваш и станеш пълноценен е било отправено от други, а не от теб, тогава твоето пътуване винаги ще изисква разрешение, за да вървиш напред.

Не позволявай съдбата ти да се определя от демокрацията. Най-близкото ти обкръжение може да не знае как да помогне на разбитото ти сърце или, още по-лошо, може да се нуждае от твоето нещастие, което да ги отвлече от собствената им нужда от изцеление. Избягвай изкушението да допускаш твоето изцеление да зависи от одобрението и утвърждаването на други хора.

Мостът между това, което някога си бил, и това, което Бог те е определил да бъдеш, е направен от тухли от уязвимост, смирение, здраво като хоросан, и съвършен план, така че дори нещата, които някога са те наранили, ще ти помогнат да станеш по-добър. Готовността ти да се откажеш от извиненията и да се решиш да продължиш напред току-що постави първата тухла, но все още има работа за вършене.