Обичан изключително многоПример

От всички имена, които Бог ни е дал, Божие дете беше най-трудно за мен да разбера напълно.

Вероятно, защото детството беше такова, че исках много бързо да порасна и никога не успях да разбера напълно какво е да се чувстваш като дете.

Дали да бъдеш като дете означава да се чувстваш обгрижен и защитен, без да се страхуваш за бъдещето? Да бъдеш любопитен и да поемаш рискове? Да си почиваш, да бъдеш радостен и освободен от тежестта на света?

Моето детство не беше такова.

Баща ми се бореше със зависимост, биеше се в банда и живееше с хепатит C. Някой го запозна с Исус и той промени живота си (Слава на Бога!). Той започна да работи по улиците на Сан Франциско с нашите приятели, които живеят без дом и се борят със зависимости. Гордея се с улиците, на които съм израснала, и съм изумена от това, което видяхме да прави Бог, но това също върви ръка за ръка с тежко детство. В ранна възраст видях убити хора пред очите си, и двамата ми родители бяха нападани и виждах как се продават, и употребяват различни наркотици. Когато бях на 18 години, баща ми се разболя от рак и почина.

Рано се научих да нося тежки отговорности, да се справям със загубите, да бъда издръжлива и да работя здраво. Това имаше своите положителни и отрицателни страни. Прекарах ранните си години като зрял човек, притеснена от натиска да бъда продуктивна и да контролирам нещата, никога не си вземах почивки, стресирана за бъдещето, без никакви детски копнежи в живота си. Дълбоко нараних някои хора по пътя.

През последните няколко години бях на път да преоткрия какво наистина означава точно това име.

За този, който е живял с тежестта на света на плещите си... ти си повече, отколкото са ти казвали. Бог те нарича Свое дете (Галатяни 3:26).

След като отдадем живота си на Исус, ние сме поканени да научим отново какво означава да си дете. Можем да Му дадем бремето, което никога не е трябвало да носим сами. Оказва се, че сме в по-голяма безопасност, отколкото някога сме си представяли – спокойно можем да се доверяваме, да поемаме рискове, да предприемаме стъпки на вяра, да си почиваме, да се наслаждаваме и да празнуваме точно като деца, които са обичани и са в безопасност.

Божие дете. Това е твоето име.

За този, който чувства, че никога няма да се освободи от срама за това кой е бил или какво е направил... ти си повече, отколкото ти е казано. Исус те нарича истински свободен (Йоан 8:36).

Когато дадем живота си на Исус, същият Дух, който възкреси Исус от мъртвите, започва да живее в нас. Имаме нов вид, нова позиция, перспектива и сила, която бушува в нас.

Ако Бог не е способен да ни възкреси от мъртвите, ако Той не е способен да ни спаси от нашия грешен живот, ако Той не е способен да ни изкупи от всички места, на които сме били, тогава Той не би могъл да има достатъчно сила, за да възкреси Христос. Това би означавало, че Исус все още е мъртъв.

Не, Той не е мъртъв - гробът е празен и костите на Спасителя не лежат сред гробището - ние знаем, че смъртта отдавна е победена.

Не сте приковани към миналото си

Истински свободен. Това е твоето име.

Приятелю, може би все още носиш тежести, които вече не трябва да носиш. Може би живееш във вериги, в които вече не трябва да живееш.

Предай ги на Бог и живей като свободно Божие дете, каквото наистина си.