Ден 2: Вяра в тъмното

„Под леглото ми има чудовище!“

Случвало ли ти се е да те събуди детски вик, изпълнен с ужас? Може би ти някога си бил това дете.

Когато пораснем, чудовищата под леглото изчезват. Но чудовищата в нашата глава стават още по-силни. Накрая може да се окаже, че живеем в постоянен страх от враговете, които биха могли да ни нападнат, и злото, което би могло да ни сполети.

Всички ние се сблъскваме със своите страхове. Честно казано, има много неща, от които да се страхуваме в този несигурен свят. Всички ние имаме нещо, което ни кара да се мятаме и въртим в леглото нощем.

Какъв е отговорът тогава?

Хвани се за вярата в Бог, която е достатъчно голяма и достатъчно пряма, за да побере в себе си изпитанията и трагедиите, а не само триумфите. Без значение какво се случва – дали живеем или умираме, печелим или губим, успяваме или се проваляме – Бог държи всичко под контрол и ние можем да Му се доверим (Римляни 8:38-39).

Ще се сблъскаме с някои трудни неща в живота. Никое от тях не може да наруши връзката ни с Бог. Дори и най-лошите ни страхове да се сбъднат, пак можем да разчитаме на Божията любов и присъствие. Не е ли това същността на вярата? Детинска увереност в Божията любов?

Когато се научиш да живееш с вяра в Бог, смъртта и загубата губят своята сила. Вярата ти позволява да се изправиш срещу всяка заплаха, всяка лоша новина или всеки страх, без да бъдеш съкрушен. Позволи на вярата да определя живота ти и тя ще те преведе невредим през твоите близки до смъртта преживявания. Не ѝ приписвай единствено победите – позволи ѝ да те преведе също и през провали, разочарования и болки. Точно тогава тя се проявява най-силно.

Да, най-лошото може да се случи. Не, твоето чудо може и да не се случи от тази страна на вечността. Да, предстоят ти някои трудни дни.

Но не е нужно да се страхуваш. Вярата отваря очите ти за Бог, който те обгръща с ръце на любов и армия на защита.