Възкресенско рождествоПример

Бях там.
Видях всичко.
Ангелът, който ми каза, че ще нося Божия Син,
погледът в очите на Йосиф, когато си помисли, че съм го предала
и после, когато ми разказа съня си.
Безкрайният път за Витлеем за преброяването
и пътуванията до Йерусалим, за да посетим храма и да се видим с приятели в града.

Видях го да прави първите си стъпки и го гледах как пада,
Йосиф и аз го научихме да чете и след това той винаги беше в синагогата или следваше равина наоколо, задавайки въпроси и слушайки техните истории.

Днес обаче беше различно,
всяка стъпка
и всяко падане
беше агония.
Моето момче едва се разпознаваше, отнасяха се безпощадно с него.
Аз не знам откъде намерих сили да стоя в подножието на кръста,
но Йоан беше там с мен и сина ми, той ме погледна и ме помоли да се грижа за Йоан, а Йоан да се грижи за мен. Трудно е да се опише любовта в очите му, но тя изпълни разбитото ми сърце с надежда.

Спомних си подаръкът - бурканчето със смирна, който мъдреците ни дадоха, спомних си обещанието на ангела и това, което синът ми повтаряше толкова много пъти, да не се страхувайме. Не знам какво идва след днес, след този ужасен ден, но знам, че има още, че все още има надежда, че дори смъртта му по толкова брутален начин може да има смисъл и да спаси всички ни. Господи, смили се над всички нас!

Моля, молете се с мен, присъединете се към мен с тези думи: Слава на Отца и Сина и Светия Дух, както беше в началото, така е сега и винаги ще бъде, Амин!

Този монолог първоначално е бил използван като част от литургията на шествието на свидетелите на Разпети петък, използвайте него, както и откъса от писанието, който го е вдъхновил, за да размишлявате върху тези две основни събития.

Поставете се на мястото на Мария, наблюдавайки тези събития, съзерцавайте нейното преживяване в този ден и размишлявайте за предстоящото възкресение.