Божествено водителствоПример

Служи

Да служа на другите не ми идва отвътре. Аз съм егоцентричен човек. Харесва ми да е по моя начин. Не е нещо, с което се гордея, но за съжаление е истина.

Не съм единствен. Всички можем да бъдем малко егоцентрични. По природа сме егоисти. Само помисли за това: не е нужно да учиш детето да бъде егоист. Според Исус животът не е само за нас, и въпреки това всичко в нашата култура (включително една закусвалня) се опитва да ни учи да искаме нещата да са „по нашия начин“.

Един от най-бързите начини да забравим Бог е да сме обзети от „себе си“. Исус имал доста директни думи за онези, които искали да Го последват. Той казал: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва.“ (Матей 16:24 VBG)

Бог иска нещата да стават по Неговия начин. И Той няма предвид „с допълнително месо и без салата“.

Като стана дума за храна, Исус е казал нещо, което трябва да ни накара да поспрем, преди да поръчаме следващия сандвич. „Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.“ (Йоан 4:34 VBG)

Представи си, че можеш да кажеш: „Моята храна е да служа на Бога. Моята храна е да Му бъда угоден. Моята храна е да изпълня задачата, която Бог ми е поставил. Моята храна е да изпълнявам волята на Отца си и да върша Неговото дело.“ Това е различен вид прехрана. Тя е с божествена насока.

Когато цялата култура казва: „Насити се“, Бог ни казва да насищаме другите.

Когато хората около нас казват: „Вземи всичко, което можеш! Всичко е за теб!“, Бог иска да допринасяме, а не само да консумираме. Когато цялата култура казва: „Насити се“, Бог ни казва да насищаме другите. Бог не ни е създал за да взимаме, Той ни е създал, за да бъдем дарители. Вместо да се фокусираме върху нашите желания, ние сме призвани да се съсредоточим върху нуждите на другите. Вместо да пререждаме опашката, ние сме призовани да изчакаме отзад. Бог ни е създал, за да служим.

Този начин на живот ще промени историята ни.

Помисли за това. Историите, които обичаш да си припомняш, са тези, когато си помагал на ближния, участвал си в църквата или си давал нещо. Това е така, защото ние сме създадени да служим точно както Исус на земята. Решението да служиш може да не ти идва отвътре. И при мен не винаги беше така. Но разбрах, че служението не е нещо, което правим. Ние сме призовани да бъдем служители. Защото когато служим, ние ставаме като Христос.

Молитва: Боже, как ме призоваваш да служа? На кого ме призоваваш да послужа? Къде ме призоваваш да служа?