Да прощаваме на тези, които ни нараняватПример

Красотата на прошката

Прошката в Библията е свързана пряко и конкретно с личните наранявания, без значение колко са дълбоки или колко отдавна са се случили. Когато работим върху грешки от миналото е важно да назоваваме греховете правилно. Правейки това, ние идентифицираме и изповядваме същината на проблема. В Писанието терминът „изповядвам“ означава „съгласявам се“ с проблема. Когато правилно изповядваме греха, ние се съгласяваме с Бога за истинската същност на проблема между нас и другите.

Яков дал на своите синове много мъдър съвет; той им казал точно какво да кажат: „Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха!“ - терминът „престъплението“ може също да бъде преведен като „злото“. В момент на изповед ние сме склонни да омаловажаваме нашия грях или греха на другите. Поведението на Йосифовите братя спрямо него било чисто зло. Йосиф познавал от личен опит дълбочината на тяхната поквара. Това било бремето, носено от неговите братя през всичките тези години, бремето, което ги карало да се страхуват от Йосиф, и то с право! Те били виновни за зло спрямо човека, който бил техен съдия. И все пак, когато изповядали своя грях, дали Йосиф им отговорил с по-голямо зло? Не! Йосиф заплакал! Той видял, че Божиите цели се изпълнявали дори чрез грешните постъпки на неговите братя. Поради това той бил способен да прости и да успокои своите братя, и така да бъдат възстановени отношенията помежду им.

Първо Йоаново 1:9 казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“. Виж красотата на прошката! Тя може да се докосне до най-дълбоките наранявания, останали от много години назад, може дори да освободи хората от товарите, които носят от детството си.