Да убиеш сравнениетоПример

Момент на прозрачност

През голяма част от живота си аз се борех с чувството, че съм изключвана, пренебрегвана и нежелана. Това беше резултат от много неща, включително това да чувам майка ми да ми казва, че не ме е искала, да не бъда избирана в училищни отбори поради наднорменото ми тегло, да бъда отхвърляна от съучениците ми. През пролетта на 2020 г., когато светът беше в карантина, цялата ми година от ангажименти като говорител беше изтрита, тъй като събитията бяха отменени. Но един ден видях в Инстаграм, че мои приятелки бяха поканени да говорят на голяма женска виртуална конференция. Познавах говорителите, познавах също и домакина... но аз не бях поканена да говоря.

Започнах да се давя в чувства на неадекватност, докато в ума ми напираха въпроси като "Защо не бях поканена?" „Защо бях изключена?“ „Защо не бях достатъчно добра?“ Но насред тези въпроси Святият Дух ми зададе различен въпрос, който завинаги промени траекторията на живота и идентичността ми. Той ме попита, "Защо това има значение?" Този прост въпрос беше толкова дълбок. Проряза ме до дъното на душата ми. Принуди ме да се изправя лице в лице с това, което вярвах за себе си. А това, което вярвах, не беше красиво.

По някакъв начин, в даден момент аз бях започнала да свързвам самоличността си с поканите за лекции, които получавах. Това, че не бях поканена да говоря, просто разбули тази истина. Чувствах се несигурна, защото бях закрепила самоличността си на несигурната основа на това дали бивам поканена или не. Но в нашия ключов библейски стих днес виждаме как Йонатан свърза самоличността си с единствената сигурна основа, чрез която можем да живеем смело, изпълнявайки нашия призив, без да се сравняваме с никого другиго.

За разлика от баща си цар Саул, Йонатан не виждаше Давид като заплаха, поради това, че беше одобряван от хората. Вместо това Йонатан обичаше и се радваше на Давид. Но как? Преди Давид дори да излезе на сцената, в 1 Царе 14:6 ние виждаме убеждението, на което се крепеше самоличността на Йонатан:

"Тогава Йонатан каза на оръженосеца: Ела да преминем към поста на тези необрязани. Може Господ да подейства за нас, защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина."

Йонатан воюваше с филистимците от името на Бог, не защото се опитваше да впечатли хората (нямаше публика) и не защото се опитваше да си създаде име (нямаше публика). Той отиде сам, защото се доверяваше напълно на Бог и вярваше, че нищо не може да се противопостави на неговия призив от Бог. Нито одобрението на хората. Нито статута му на бъдещ цар. Нищо. И ето защо когато твоята несигурност се задейства от това, че си изключен от групата или пренебрегнат, вместо да питаш „защо не бях избран“ или „защо винаги той го получава“, попитай „защо това има значение“.

Преди следващата ни сесия застани пред Бог и се помоли Той да ти покаже корена на твоята несигурност, за да можеш да изградиш своята идентичност върху сигурната основа на онзи, когото Той казва, че си.