Нашата Сигурност за ВечносттаПример

Четем: Йоан 7:1–52

За размисъл: Йоан 7:28–29

Насоки към текста

Празникът на шатроразпъването (в някои преводи се казва „Празник на скинията“ или „Празник на шатрите“) е празник на освобождението. Това било време, в което еврейският народ си припомнялизлизането от Египет и завръщането от робство във Вавилон. Евреите си спомняли могъщите дела, които Бог извършил, за да ги избави от враговете им, от робството и от изгнанието. Те също така очаквали с нетърпение избавителят, който трябвало да дойде. Мнозина очаквали бъдещият Месия да ги избави от потисничеството на враговете им и да управлява като цар, но те не разбирали, че Месията първо ще дойде, за да ги спаси от греха и смъртта.

Исус отишъл на празника тайно и след като тържеството свършило, започнал да поучава в дворовете на храма. Тълпата не разбирала учението Му и искала да Го предаде на властите. Те знаели, че само Месията може да твърди, че е пратен от Бога, и същевременно било известно, че Исус е израснал в Назарет. Той бил от Галилея, а Месията трябвало да дойде от Витлеем. Как би могъл този обикновен човек да твърди, че е от Бога, че познава Бога и говори Божиите думи?

Твърденията на Исус били верни. Той бил Този, който е изпратен от Бог. Той единствен познавал Бога и дошъл между хората, за да можем ние да познаем Бога. Бог Го е изпратил и Той говори само Божиите думи. Въпреки че тълпите (включително братята на Исус) познавали добре Исус, те не Го разпознали, защото нямали вяра.

Исус не е просто добър човек – Той е Богочовек. Той е напълно Бог и напълно човек; Неговата природа не може да бъде отделена. Той е Месията, Христос, Спасителят на света. Без значение какво казва светът за Него, тези неща никога не се променят. Той е Божият Син и единственият път към вечен живот.

Подобно на тълпата, ние можем лесно да помислим, че познаваме Исус, защото сме чували неща за Него. Лесно можем да отсъдим, че Той е бил пророк, добър човек, хуманист или дори човек, чрез когото Бог е избрал да сподели послание. Има разлика между това да познаваш Исус и да вярваш в Исус. Когато вярваме, че Той е Божият Син, ние вярваме, че заместителната жертва на Исус - да умре вместо нас и да плати наказанието за нашия грях, е напълно достатъчна. Вярваме, че Неговата жертва ни примирява с Бог и че Той е жив, възкресен отново към живот чрез Божията сила и че ще дойде отново, за да имаме вечен живот с Него. Ние полагаме нашата вяра в Него и само в Него.