Нашата Сигурност за ВечносттаПример

Четем: Йоан 4:43–54

За размисъл: Йоан 4:53–54

Насоки към текста

В днешното ни четене от Евангелието наЙоан виждаме как обстановката отново се променя. Случката започва с Исус, който пътува от Самария към Галилея. Въпреки че това Евангелието не винаги следва събитията от служението на Исус в хронологичен ред, този раздел показва работата на Исус на различни места чрез неговите пътувания между Юдея и Галилея.

Кана бил град в областта Галилея. Първият знак, който Исус извършил също е в Кана: Той превърнал водата във вино. Случката, за която четем днес, също се е случила в Кана и е вторият чудотворен знак, извършен от Исус. Тези два знака са основите в тази част от разказа и ни помагат да видим целевия фокус на Йоан: да имаме вяра, без да виждаме.

Откриваме големи прилики в разказа за Исус изцеляващ сина на царскиячиновник с разказа за сватбата в Кана. Тези прилики не са случайни — Йоан е искал читателите да разберат тези прилики и да видят връзката.

И в двата случая Исус бил помолен да извърши чудо. Бащата на болното момче помолил Исус да излекува сина му, а майката на Исус поискала (макар и косвено) да осигури още вино за сватбеното пиршество. Исус напомнил както на майка си, така и на бащата на момчето, че Неговата цел не е да извършва всевъзможни чудеса; Той имал много по-голяма цел от това. И двамата разбрали това послание и откликнали с вяра. Въпреки че бащата на момчето помолил Исус още веднъж да изцели сина му, все пак той се подчинил на инструкциите на Исус да се прибере у дома. Той повярвал на Исус и се върнал у дома, въпреки че не видял Исус да изцелява сина му.

И двата знака, извършени в Кана, наблягат на идеята, че нашата вяра в Исус изисква да повярваме, без да сме видели. Ако вече виждахме резултата, нямаше да се налага да Му се доверяваме напълно. Вярата не би била необходима. Вярата, че Исус е Божият Син и единственият път към вечен живот изисква да имаме голяма вяра за нещо, което не е видимо за очите. Никой от нас днес не Го е виждал; вярваме въз основа на свидетелствата на други хора, които са записани в Писанието, както и на тези презисторията досега. Тук Исус ни показва, че Той много цени нашата вяра, особено вярата, за неща, които не виждаме с очите си.