Разбери своето защо: Намери и изпълни своето призвание Пример

Приемане на Божията гледна точка

Един от най-големите проблеми, пред които е изправено християнството днес, е отказът да повярваме, че Бог може да се грижи за нашето индивидуално бъдеще, че Бог може да се грижи за ежедневния ни живот или да има други планове за нас освен особено религиозен призив. Често намираме за добра идеята, че Той може да призове други хора, но да чувстваме дълбока несигурност дали Бог би могъл да използва нас. Когато става въпрос за моето призвание и моето бъдеще, ние се страхуваме, че Бог ни е забравил.

Лесно можем да си представим, че за политици, учители, благотворителни работници и лекари е по-лесно да бъдат уверени, че тяхната работа е въплъщение на тяхното християнско призвание. Но какво да кажем за онези, които няма да лекуват рак, да доставят помощ или да благовестват от платформа? Как могат да видят призвание, което е уникално за тях?

Част от отговора се крие в опитите да гледаме на работата си през очите на Бог, а не през очите на света. Светът е прагматичен в своите преценки и стандарти. Колкото по-очевидно правим добро и на колкото повече хора въздействаме положително, толкова повече светът ще оценява усилията ни като полезни. Но това не е Божията гледна точка.

В крайна сметка дори най-великите ни творби ще бъдат забравени от света. Всички наши усилия ще бъдат прах и пепел пред лицето на Божията вечна слава. Има красива простота в този стих в Исая 40: „Тревата изсъхна, цветът ѝ окапа, но словото на нашия Бог ще трае до века.“ (стих 8). Когато става въпрос за стойността на призванията ни, ние трябва да приемем божествената гледна точка и да помним, че Божиите стандарти не са като тези на света.

Някои хора са призовани да вършат велики дела – да управляват държави, да ръководят усилия за подпомагане, да евангелизират милиони. А някои хора са призовани да вършат малки дела на служение – да наливат кафе с усмивка, да метат улиците, да пекат торта за своите съседи. Но Бог не гледа на тези неща и не ги вижда като несъществени. За Него те са красиви излияния на Неговия дух.

Призванието да служиш на Бог на работното място, може да е да съживиш фалираща компания. Или може би е да бъдеш лоялен и верен приятел на колега, преживяващ труден момент. Въпреки, че светът може да оцени едното като по-значимо от другото, Бог не го прави.