ШАБАТЪТ И ИДЕНТИЧНОСТТА

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Двама приятели търсеха работа от много дълго време, което доста им тежеше, тъй като и двамата имаха семейства, за които да се грижат. Те посещаваха курс наречен „Християнството и работата“, който преподавах в моята църква. По време на курса те разсъждаваха открито върху своята безработица и се тревожеха най-вече за собствената си идентичност. Зависи ли моята ценност от значимостта ми в света на работещите? Доколко се идентифицирам с работата, която извършвам? Какво влияние оказва безработицата върху мен?

Вниманието ни бе привлечено от техните изявления и ние осъзнахме колко важна е работата за нашата идентичност. Бог е наредил да има един ден без работа всяка седмица – Шабат – за да ни напомня, че нашата идентичност не се определя от работата ни.

Евреите бяха ограбени от почивката на Шабат. Като роби трябваше да работят непрестанно в служба на фараона. Те бяха в капана на система, която ги експлоатираше и упражняваше абсолютна власт над Божието творение. Все пак Бог не приема статуквото. Той освободи Своя народ от робството. В пустинята извън Египет евреите можеха отново да празнуват Шабат. Докато славеха Бог, си припомняха за тяхната най-дълбока и истинска идентичност. Те бяха избрания и обичания от Бог народ

Ето защо Шабатът е ключов за всички нас. Когато славим Бог и общуваме един с друг, ние научаваме от опит, че когато даваме, винаги и получаваме. Ние сме повече от това, което правим и което постигаме. В края на краищата нашата идентичност и достойнство се състоят в това да осъзнаем, че ние сме – незаслужено – възлюбените деца на Бог.

Работата ни помага да изградим характер, но нашата стойност като личности не се определя от това, което вършим. В деня за почивка ние се отдалечаваме от работата си и изпитваме отново Божията близост. С помощта на почивката на Шабат, наредена ни от Бог, получаваме мир. Стойността ни като човешки същества се основава на отношенията ни с Бог.

Двамата приятели, които посещаваха курса, разсъждаваха усилено върху своята идентичност. През трудния период те научиха, че Бог ги обича независимо от тяхната професия или техните постижения. В резултат те намериха подкрепяща и окуражаваща перспектива в живота си.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИСЪЛ

• Как обществото измерва стойността ми? А Бог?
• Определям ли себе си чрез постоянни постижения или мога повече „да бъда“, отколкото „да правя“ в неделя?
• Как мога да изпитам стойността си чрез Бог в ежедневието и да я покажа на другите?

ТЕМИ ЗА МОЛИТВА

• Благодарим на Бог за седмичното ни време за почивка, когато усещаме, че сме възлюбените деца на Бог, без да трябва да постигаме каквото и да е.
.
• Благодарим на Бог за работата си и за това как тя развива характера ни и ни осигурява нужното.
• Молим се за онези, които са станали роби на обществото, в което живеем, основано на постиженията. Боже, освободи ги, както някога освободи народа си от Египет.
• Покайваме се, защото зависим твърде много от постиженията и представянето си, вместо да основаваме идентичността си на Бог.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА МОЛИТВА

Боже, безпомощно се опитваме да намерим убежище в Теб, но не знаем как. Повлияни от ежедневието се фокусираме единствено върху постиженията си, въпреки че жадуваме за одобрение и любов.

Благодарим Ти, че ни обикна пръв. Благодарим Ти, че ни даваш безусловна любов. Благодарим Ти, че възпитаваш нас и душите ни и ни снабдяваш, с всичко което ни е необходимо. Нямаме нужда от никакви допълнителни „витамини“.

Боже, помогни ни да разберем глада си като копнеж по Теб. Помогни ни да бъдем подхранени от Твоята любов. Покажи ни как да бъдем в Твоето присъствие ежедневно и винаги ни води. Амин.

Жизела Кеслер-Бертер, Магистър по теология, различни ръководни функции в сектора на образованието и здравето, Швейцария.