Как (не) да спасим света: Истината за това, как да разкрием Божията любов към хората на тези, които са точно до васПример

Как да (не) спасим света: Разчитайте на собствената си сила

Родителите ми основаха организация за живеещите по улиците в квартал Тендърлойн в Сан Франциско, така че по-голямата част от детството ми премина в запуснат обществен парк, докато семейството ми провеждаше църковни служби и изучаване на Библията, раздаваше обяд и дрехи, играеше шах и гледаше баскетболни мачове. Бях на девет години, когато станах за първи път свидетел на убийство. Две групи, които се мразеха, се изправиха едни срещу други в мъгла от ножове, пробождащи и разрязващи, и хора, които се боричкаха. Тогава тълпата се отдръпна и един мъж падна върху напукания бетон с нож в гърдите. 

Като гледах надолу към износените си маратонки, стоях в парка, който толкова много обичах, и стомахът ми се сви и ми се пригади. Знаех, че съм видяла нещо, което не трябваше да виждам. Изпитах чувство, което никога преди не бях изпитвала. Вина. Спомням си, че се чувствах така, сякаш трябваше да спася някого, но не го направих. От рано вътрешното действие на вината беше заложено в сърцето ми. Продължаваше да никне като плевели. Записах се за възможно най-много обществени инициативи, но нуждите на нашия квартал сякаш никога не намаляваха. Опитах се да направя повече, да спестя повече и да се справя по-добре, но вместо това разочароващите резултати ме оставяха несигурна и ядосана. 

Без значение как или къде сме израснали, много от нас знаят какво е усещането да бъдеш съкрушен и обезсърчен от непреодолимите нужди около нас. Всички ние болезнено осъзнаваме, че близките ни са наранени. Ние сме ужасяващо настроени към факта, че нашият свят има остра нужда от спасение. Искаме да бъдем част от решението. Искам да ви запозная с една освобождаваща истина: Исус е Спасителят. Исус има силата да спасява, а не ние.

Знам какво е чувството да повярвам на лъжата, че като последовател на Исус мое задължение е да спася всички около мен. Истината, че не е наша работа да спасяваме, ни освобождава. Исус е Спасителят на света. Това е Негова работа. Ние не сме създадени да разчитаме на собствената си сила и да носим тежестта на спасението на всички на раменете си. Имаме нужда от някой по-силен от нас. 

И все пак Исус не дойде да спасява със мощна сила. Спасителят се лиши от външния Си блясък и „се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците“, за да служи на други хора (Филипяни 2:7 БЛБ). Той дойде да се разхожда с грешниците, да ги обича и да им служи. В нашия стремеж да бъдем подобни на Спасителя, да бъдем подобни на Христос и да живеем като Исус, служението е примерът, който ни е даден. Призивът да бъдем като Исус не е призив за спасение. Това е призив за служене. Вината, че не успяхме да бъдем Бог, изчезва. 

Исус е този, който спасява, а ние сме само тези, които разказваме за него. Вие сте свободни да споделяте прекрасната новина за това, което Исус е направил в живота ви, без да чувствате натиска какъв ще бъде резултатът. Така че споделете историята си, дори и да не е перфектна, служете на хора, които може да не показват благодарност, и споделяйте Исус с хора, които може никога да не Го приемат.

Помислете

Каква е опасността, ако разчитаме на собствената си сила вместо на Божията?

Как истината, че Исус е този, който спасява, а ние сме само тези, които разказваме за Него, ви освобождава да споделяте за Исус с другите?

Как можете да следвате примера на Исус за служение и свободно да споделяте Неговата любов днес с някой, който е близо до вас?