Пътят на ЦарствотоПример

Мир в преследването, смелост в страданието

Всеки вярващ ще се сблъска с някакво преследване и опозиция, докато следва Божия призив. Това не е нищо ново. Преследването на християните съществува от началото на Църквата. Това, което в момента преживяваме в света, е знак за напредването на Божието Царство. Нищо от това не е изненада за Бог. Исус го очакваше за Себе Си и знаеше, че ние също ще се сблъскаме с проблеми и премеждия в света; затова Той ни осигури всичко нужно за такива времена, като изля Духа Си.

В светлината на това, ние не питаме дали страданието и преследването ще дойдат или не. Ще дойдат. Въпросът, който задаваме, е как да отговорим. Крием ли се в дупка, заравяме ли главите си в пясъка или по някакъв начин се откъсваме от живота? Започваме ли да се отбраняваме, замисляме ли отмъщение и живеем ли с нагласата „или ние, или те“? Не. Това не е пътят на Божието Царство.

Ние сме в Христос и Христос, Принцът на мира, е в нас чрез дара на Духа. Мирът на Христос ни дава възможност да ходим в дадена от Бог власт, за да останем изправени, стабилни и непоколебими, вкоренени и основани в Исус, докато светът се тресе и трепери. Ние сме в състояние да направим това, защото знаем, че нашата вечност е осигурена и нашият авторитет е сигурен. Бог е на наша страна. Мирът на Христос е по-силен от преследването около нас.

Като последователи на Христос, ние трябва да положим живота си доброволно в името на Царството. Трябва да стигнем до място, където сме готови да платим цената. Стремежът за самосъхранение може да накара хората да вземат решения, които компрометират техните морални ценности и лична почтеност. Те не правят това, което знаят, че е правилно, или се чувстват принудени да направят това, което никога не биха направили при нормални обстоятелства.

Грехът е простен. Смъртта е победена. Сатана е свален. Святият Дух е излят. Божието Царство наближава. Исус е осигурил победа, обещал е вечен живот, предал е Своя мир и е издал призив и поръчение. Можем ли да бъдем нещо друго освен безстрашни, дори в лицето на страдание и преследване?