Царството идваПример

МОЛИТВА:

Боже, искам да благославям другите, защото Ти си ме благословил. Покажи ми как мога да направя това днес и ми дай смелост да продължа.

ЗА ЧЕТЕНЕ:

Представи си, че преглеждаш профила си в социалните мрежи и попадаш на публикация, която наистина те разпалва. В нея се посочва нещо, което е ужасно погрешно в света и сърцето ти е мотивирано да се включиш и да направиш нещо. Споделяш публикацията и добавяш няколко думи, с които изразяваш възмущението си от това, че на никого не му пука достатъчно, за да направи нещо. И след това... продължаваш живота си, чувствайки се по-добре, защото си се включил. Не отиваш никъде. Не провеждаш истински разговор с никого. Всъщност не правиш нищо. Но се чувстваш така, сякаш си го направил.

Звучи ли ти познато? Този вид ангажираност вече си има име. Нарича се "slacktivism" и вече е официално в речника на английския език. Това е пряк път, но и късо съединение към желанието ни да направим света по-добро място. Това не означава, че споделянето на важни идеи и статии няма смисъл. Но споделянето на информация е само една стъпка от едно по-голямо пътуване. И ако задоволяваме желанието си да се включим, преди да сме се включили наистина, тогава в крайна сметка пропускаме значителна част от това, което Бог иска да направи във и чрез нас. Това е все едно да отидеш в любимия си италиански ресторант и да се натъпчеш с хлебни пръчици, преди на масата да се появи основното ястие. Изпускаш ястието, което наистина искаш.

Бог ни призовава да бъдем много повече от "безделници". В горните стихове от книгата Битие на Аврам (който скоро след това, ще бъде преименуван на Авраам) е казано, че Бог ще го благослови, но веднага след това Бог му казва, че той ще "бъде благословение". Това е дар с прикрепена към него цел. Бог благославя Аврам, така че той да благославя другите.

Това е основна тема и в Новия завет. Павел я подхваща във 2 Коринтяни 1:3-7. Той пише, че Бог носи утеха, поне отчасти, за да можем ние да утешаваме другите. Изглежда, че в нашата култура можем да се изкушим да пренапишем думите на Павел, сякаш той казва: "Ти си бил утешен от Бог, за да можеш да споделиш пост за това как има много хора по света, които се нуждаят от утеха и да дадеш на хората да разберат колко ужасно според теб е, че не им пука.”

Не се хващай на въдицата. Не е достатъчно просто да "ретуитнеш" нечие възмущение от това, което не е наред. Бог ни призовава да бъдем част от решението, което е по-трудно и по-объркано, но значително по-възнаграждаващо.

Ако си повярвал в Бог, който не се е поколебал да си изцапа ръцете и дори да ги окървави, за да дойде след теб, тогава е съвсем логично да бъдеш помолен да направиш същото за другите.

Чрез Исус, Бог ни е предоставил толкова много благословии, но също така ни е дал призвание и цел - да благославяме света. Призвани сме щедро да изливаме времето, ресурсите и енергията си, за да си партнираме с Бог, за да донесем изцеление и обновление на този разбит свят. Ние сме благословени, за да благославяме, и променени, за да носим промяна.

ЗА РАЗМИСЪЛ:

Възможно е твоят живот да е единственото животворно послание за Исус, което някой чува. Какво казва животът ти за това, което е важно за теб? Какво съобщава животът ти за това, което е важно за Бог?

Отдели малко време днес и си напиши в дневника за горните въпроси. Какво е важно за теб? Помоли Бог да разкрие областите в сърцето ти, които пречат на живота ти да отразява това, което наистина цениш.