Посвещения за всеки ден с Грег ЛориПример

Грехът на безмолитвеността Никога не трябва да забравяме, че молитвата не е само за молба, но също и за защита и подготовка. Молитвата не само ни дава това, което искаме, но и ни подготвя и защитва от това, което не искаме. В Гетсиманската градина Исус се измъчваше, размишлявайки за ужаса на кръста. Всичко, което искаше, беше учениците Му да бъдат там и да се молят. Понеже Той беше Бог, знаеше какво предстои. Знаеше всеки детайл. И така Той се молеше, "Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш" (Матей 26:39). Всичко, за което Исус помоли, беше приятелство. Той не се нуждаеше от проповед; Той се нуждаеше от приятели. Но Неговите приятели бяха заспали. И това беше директният резултат от греха на самоувереността. Същото може да се отнася и за нас. Ние се молим, когато мислим, че трябва да се молим. Когато някоя криза идва, когато получаваме лоши новини от лекаря, когато сме уволнени, когато имаме проблеми с брака или децата ни, какво правим? Молим се. И това е добре. Това е нещото, което трябва да правим. Но какво става, когато нещата вървят добре? Когато сметките са платени, когато работата изглежда добре, когато няма лоши новини от никъде, молиш ли се тогава? Защото мислиш, че не трябва ли? Или заради самоувереността ти? Липсата на молитва всъщност може да бъде грях. Грехът не е просто нарушаването на заповед, въпреки че включва това. Има също грях на пропускане. Яков 4:17 ни казва, "Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему." В резюме: Гордостта и безмолитвеността вървят ръка за ръка. Авторски права © 2012 на Харвест Министрис (Harvest Ministries). Всички права запазени.