Направи място за това, което има значение: 5 духовни навика за Великите постиПример

Духовни навици: Покой

Представи си, че стоиш на един хълм сам. До теб тече поток, а над теб весело чуруликат птички. Слънцето грее върху лицето ти, полъхва лек бриз. Всичко изглежда спокойно и тихо, но умът ти препуска през списък със задачи, които си оставил недовършени, проблеми, които не можеш да разрешиш, и щети, които не можеш да поправиш. Въпреки че си на спокойно място, звукът на собствените ти мисли ти пречи да се насладиш на това, което се случва около теб.

Какво ще ти е необходимо, за да направиш пауза, да заглушиш шума и да замълчиш? 

Чрез тишината се научаваме да обръщаме внимание на това, което Бог прави в нас и около нас. Но тишината е едновременно активна и пасивна. Това включва да позволим на Бог да пренасочи нашето зрение и да настрои ушите ни за гласа Му докато ние Му предаваме шума вътре в нас. Това изисква да предадем нашите притеснения, грижи и проблеми на Бог докато Му позволим да пренасочи сърцата ни към Него. 

Когато практикуваме този духовен навик, ние ставаме по-подготвени да отдадем слава на Бог за Неговата сила, действаща в живота ни, защото започваме да забелязваме какво Бог вече е направил в живота ни. 

Предприеми действие: Излез навън за няколко часа тази седмица и се упражнявай да оставяш на Бог всички притеснения, които ти идват на ум. Няма проблем, ако ти се налага да правиш това многократно за известно време. Просто използвай това време, за да заглушиш шума вътре в себе си и да придобиеш навика да освобождаваш място, за да чуваш Божия глас.