Обичай като ИсусПример

Да обичаш както Исус Е да обичаш Исус

Когато станахме приемни родители, ние отидохме на едно Рождествено парти за приемни семейства, организирано от църква, която никога преди не бяхме посещавали, от деноминация, към която не принадлежахме. Прекарах цели два часа преглъщайки сълзи и опитвайки се да запазя спокойствие. Където и да погледнех, зървах лицето на Исус в тълпата.

Преди дори да влезем вътре с нашите деца, на паркинга попаднахме на приятелката, която ни покани. Исус беше там в ръката ѝ, увит в детското кенгуру като малко момиченце, родено пристрастено към метамфетамин, кокаин, Ксанакс и още други субстанции, които не мога да си спомня. Той също така беше точно зад вратата — цял рояк от доброволци, които сърдечно ни поздравяваха и се надпреварваха да ни предлагат чорапчета с подаръци и табелки с име, вместо да използват съботата си преди Рождество, за да пазаруват и да ходят по задачи. Той беше и зад нас. Майка, баща и, не се шегувам, шест приемни деца на ученическа възраст. Повечето бяха с oчила с дебели стъкла и шини на краката, но всички с чисти дрехи и доволни усмивки. Исус беше едно рижаво момче, което с гордост ми показа LEGO конструктора си, който му беше даден от някой безименен член на църквата, който не е търсил благодарности. Той беше и таткото, който предпазливо избърсваше слюнката на едно приковано за инвалиден стол момче, и момчето, което отвръщаше, единствено обръщайки Неговото току-що подсушено лице, за да погледне очите на баща си. Той беше и приказливата жена с голямо, здраво бебе на бедрото ѝ, както и детенцето, което висеше от крака ѝ. И една по-възрастна дама, която пееше на две малки момчета със слухови импланти на едното ухо. И един сладък дядо с шапка на Дядо Коледа, който даваше тон за рождествени песни като Jingle Bells, за да създаде атмосфера за децата. И шофирайки към дома с багажник, пълен с дарения, аз осъзнах, че Исус беше и двете сестричета, които се прибраха вкъщи с нас онази вечер. Той беше дори и моето семейство. Ние едновременно бяхме Исус и обичахме Исус. Той просто беше навсякъде, където погледнех. В обичащите и обичаните.

В днешния пасаж Павел призовава Църквата да живее по начина, показан на това парти. Да има равенство. Да бъдем всички заедно. Не само Неговите ръце и нозе, но понякога и лицето Му. Неговото осезателно, видимо тяло. Но ако не позволим да съпреживеем в пълнота скръбта, нуждата, болката, бедността, съкрушението и самотата на другите, ние никога няма да го усетим. Няма изобщо да те трогне това, че децата в твоята общност ще прекарат Рождество без семейство, защото ти няма да знаеш името на нито едно от тях. И докато не погледнеш в очите им, ти никога няма да познаеш радостта от това да видиш Исус Христос лице в лице на тази земя.

Струва си обаче. Красотата Му е невъобразима, спираща дъха. Той е величествен, царствен, славен и сияещ. И това е повече от достатъчна причина да обичаме както Исус — с всичко в нас.

Кендра Голдън
Life.Church Creative Media Team