Желязото остри желязо: Менторство Life-to-Life® (от живот в живота) в Стария ЗаветПример

Ден 4: Давид и Йонатан

Взаимното приятелство между Давид и Йонатан предлага още една картина за това как изглежда наставничеството „от живот в живота“. 

Цар Саул бил първият цар на Израел, а Йонатан бил негов син. Въпреки скромността си в началото, Саул бавно започнал да пренебрегва Бог и да предприема действия за установяването на династията си. Част от това бил неговият стремеж да гарантира, че Йонатан един ден ще го замени като крал.

И все пак това не бил Божият план. Вместо това, Бог накарал пророк Самуил да помаже младия овчар Давид, който в крайна сметка щял да замести цар Саул. Давид бил човек „по Божието сърце“. За съжаление крал Саул се оказал всичко друго, но не и това. Така от чиста ревност Саул безмилостно преследвал Давид с намерението да го убие и да проправи пътя на Йонатан, който да заеме трона и да го наследи като цар. (Виж 1 Царе 1-31.) 

В целия този хаос се случило нещо невероятно: Давид и Йонатан станали сродни души; „душата на Ионатана се привърза към душата [на Давид], и Ионатан го обикна като душата си“. Нямало конкуренция, нямало опасения, че един от двамата ще повлияе неблагоприятно на приятелството; двамата се били посветили на това да се подкрепят един друг, независимо какво би им коствало това. 

Виждаме призив за такива взаимноизгодни отношения навсякъде в Библията. Това е отразено по-специално в два стиха от книга Притчи: „Човек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.“, и „Както желязо остри желязо, така и човек остри лицето на приятеля си.“ (Притчи 18:24; 27:17). 

От приятелството на Давид и Йонатан научаваме колко е важно някой наистина „да ти пази гърба“. Всъщност, както е написал синът на Давид - Соломон, „по-добре са двама, отколкото един“ (Еклисиаст 4:9-12), а ако и Бог участва в това взаимоотношение, „тройното въже не се къса скоро“ (стих 12).