Липсващият мирПример

Мир в Хаоса

Възможно ли е да си изпълнен с мир, дори когато преживяваш нещо болезнено? Краткият отговор е: да, но това не прави процеса по-малко болезнен. В действителност ти можеш да изпитваш мир и болка едновременно.

Учениците и първите последователи на Исус знаеха това от първа ръка. Бурите не им бяха чужди. Макар че винаги оставаха верни, това не означаваше, че никога не изпитваха безизходица, объркване, съмнение или безпокойство. Вижте какво пише Павел за неговите преживявания:

Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си, даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. 2 Коринтяни 1:8-9

Павел не искаше да захароса техните преживявания. Не искаше хората да си мислят, че преследват целта без болка. Но също така той не искаше и да се фокусира твърде много върху страданието си, така че хората да пропуснат какво извършваше Бог в цялата история.

Склонни сме да желаем резултати и мир без болка. Склонни сме да мислим, че ако нещо не върви добре, то значи не си заслужава. Но Исус никога не ни е обещавал лесен живот тук, на земята. Всъщност, Той искаше да е сигурен, че сме разбрали, че ще имаме скърби в този свят. Но също така, Той ни остави надежда и мир, че вече е победил над всичко.

И въпреки че е победил над всичко, Той все още ни помага, когато преминаваме. В същата глава във 2 Коринтяни Павел пише за това как преживяват Божията свръхестествена подкрепа в хаоса на обстоятелствата. Представя ни това като възможност да прострем тази утеха и към другите.

Ще се изправим пред бури в този живот. Но често тези бури разкриват състоянието на нашата вяра. Откликваме ли като гледаме на значимостта на нашето страдание? Или се фокусираме върху грешните въпроси?

В Марк 4 четем за буквална буря, пред която се изправиха учениците. Вятърът и вълните ги блъскаха и те си даваха сметка, че ще се удавят. През това време Исус спеше в лодката. Учениците постъпиха, както повечето от нас биха постъпили. Ужасени, събудиха Исус и Го попитаха:

… “Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?” Марк 4:38

Не е ли това въпросът, който сме най-изкушени да зададем, във време на буря в живота ни? Боже, не Те ли е грижа?

Исус отговори като укроти бурята, но също така постави под въпрос спокойствието им. Беше Го грижа не само да разреши проблема им, но също и да попита за състоянието на тяхната вяра.

Когато познаваме Исус, тогава можем да бъдем уверени, че Го е грижа за нашите бури, и че е с нас посред тях. И така, можем ли да имаме мир във време на болка? Да. Но се изисква вяра – да се доверим, че болката ни е с цел, и че нашият Бог е непоклатим през цялото време.