Библия за всичкиПример

Когато се стремим да прекратим нещо или да помогнем на някого, който е обеднял, трябва правилно да дефинираме и разберем думата бедност.

Може би разбирането на бедността и стремежът да я прекратим означава, че разпознаваме собственото си разбиране за това, което Исус е имал предвид, когато е казал: „блажени бедните по дух“. Най-простият отговор е, когато дойдем при Бог, трябва да осъзнаваме собствения си грях и своята духовна празнота и бедност. Не можем да бъдем горди в сърцата си, самодоволни или да мислим, че всъщност не се нуждаем от Бог. (Яков 4:6) Нашият пример за „бедни духом“ е Исус, с несравнимото смирение на духа Си, който е живял послушен живот до смърт заради нас, ние трябва да виждаме себе си като слаби, кротки и бедни духом. Нашето разбиране за собственото ни бедно сърце позволява на Божията сила да бъде съвършена в нашата слабост (2 Коринтяни 12:9). Признаването на нашата нужда от Бог ни води да бъдем изпълнени от Неговото слово. В Матей 4:4 се казва: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ Библията също ни инструктира, че „Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех." (Исус Навиев 1:8 VBG)

Когато виждаме себе си като напълно безпомощни и напълно зависими от Него, тогава и само тогава можем да се стремим да сложим край на всякакъв вид бедност в този свят. Прекратяването на библейската бедност и предоставянето на хората на трансформиращата сила на Словото Божие започва, когато всички ние осъзнаем собствената си духовна бедност и нуждата от пълна зависимост от Исус Христос. Докато размишляваме върху Божието Слово и го прилагаме в ежедневието си, ние ставаме по-подготвени да служим на другите, като действаме чрез преливането на Божието присъствие в живота си.