Пълноценен: Живот в призваниеПример

Никога няма да живееш пълноценен живот или живот в изобилие, ако все още се бориш със заповедта да обичаш хората, които Бог е поставил в живота ти.

Когато те насърчавам да обичаш хората с любовта, която Христос е вложил в теб, имам предвид трудните, увредените, различните, неприятните хора и непокаялите се грешници. Любовта обаче често е трудна и винаги призовава хората към поведение, подобно на Христовото.

Тъжната истина е, че някои хора просто са по-трудни за обичане от други, нали? Ако не ти се е налагало да направиш усилие, за да обичаш труден човек, значи не знаеш какво е любовта! Често си напомням, че аз бях трудният човек, когото Отец избра да обича... и чудо на чудесата, Той продължава да го прави! Той ме обича в най-лошото ми състояние и никога не ме пуска! Той ме обичаше дори когато животът ми беше хаос и продължава да ме обича и днес.

Християнството започва и завършва с любовта ни към Бог и към другите. То винаги е било и винаги ще бъде свързано с любовта. Дълбочината на нашата любов към Бог винаги се отразява в начина, по който се отнасяме към другите. Любовта, която проявяваме към другите, е породена от любовта, с която Бог щедро, безусловно и безкористно ни е обсипал. Ние сме хора, които са толкова изпълнени с Божията любов, че единственият възможен отговор, който можем да имаме, е любов. Бог ме обича напълно и безвъзвратно; Неговата любов към мен не се основава на постигнатото от мен или на моя отговор към Него. Тъй като аз съм глинения съд, който е бил напълнен догоре с любовта на Отец, нямам друг избор, освен да позволя на тази любов да се разлее навсякъде!

Любовта е отправната точка, опорната точка и целта за онези от нас, които са избрали да ходят в светлината на Христос. Можем да разберем дали някой ходи в Христовата светлина по този единствен показателен аспект от живота му. Не е възможно да кажем, че мразим някого, и в същия момент да заявим, че обичаме Бог. Двете вървят заедно. Любовта към хората и любовта към Бог са неделими.