Любовта действа – изживей живот изпълнен с любов в действиеПример

Ела на тържеството

Не смятам, че Бог натрапва Себе Си. Ако хората не желаят да дойдат на тържеството, Той не се огорчава. Той ги обича по същия начин, но няма да ги насили. Вместо това, Той просто продължава да търси. Той казва, че има още място за онези, които наистина искат да бъдат поканени там, където е Той. Той е като всеки един от нас. Мисля, че Бог обръща внимание на сърцата ни и се радва, когато хората искат да се приближават до Него. Той знае за нашата тъга и сломените сърца, които се опитваме да скрием от Него и Той изпраща хора, които да ни потърсят.

Когато приемем поканата на Исус да потърсим живота, ние започваме да живеем с Него, а Той е много по-силен и важен от президента. Или дори от Никълъс Кейдж.

Още няколко неща се случват, когато приемем поканата на Исус да живеем живота с Него. Обстоятелствата, които са ни се стрували непреодолими, вече не са такива. Пречките, които сме смятали, че ни дисквалифицират, вече не са такива. Когато участваме в големия живот с Исус, ние участваме със Самия Него, Който на първо място е създал живота. Той нежно ни пита как сме и ни кани да станем по-добри с Него.

Да приемем поканата за живота означава да слезем от трибуните на стадиона. Преминаваме от разработване на мнения към разработване на възможности. Нещата, които са достатъчно важни за нас, ни карат да престанем просто да мислим за тях, а вместо това да започнем да действаме.

Когато приемем поканата за живот, това става заразно. Другите около нас ще ни наблюдават и ще започнат да виждат живота като нещо по-удивително, по-причудливо от преди.

Исус иска да дойдем. Той изпраща Своите служители да кажат на хората, стоящи покрай оградите и в библиотеките, че са поканени на тържеството. Той изпраща покана и на теб чрез изгрева, чрез песента на птичките или в аромата на кафе, носещ се лениво от кухнята. Този, който ни е поканил, е много по-силен от всички пречки, пред които смятаме, че сме изправени, и Той има само едно послание към нас. Той се навежда напред и тихо прошепва на всеки от нас: „Има още място.“